Да се ръководи бизнес, особено колективна инициатива, не е никак лесно. Когато нещата са се развивали добре, човечеството е постигало много - построило е огромни пирамиди, поддържало е успешно станцията "мир" в космоса. Когато обаче, кооперативната, колективна инициатива се проваля, настъпват депресии, глад, глобални бедствия и периоди на нещастие. Решаваща роля изпълняват тези, които управляват нацията. Дзен мениджърът започва с реалистично описание на залозите в играта, на предизвикателствата и евентуалните неуспехи, както и на рисковете, които условията на действителността поставят пред участниците в надпреварата. Дзен мениджърът представя дисциплината на естествения интелект и начертава пътя, по който се достига до Дзен майсторството. Една глава е специално посветена на стратегиите и тактиките, които представляват методът и езикът на успешното завършване на бизнес инициативата. Авторът разглежда класическите проблеми на мениджмънта - от планирането, организацията и контрола до по-високите призвания - мъдрото управление, способността постоянно да контролирате работата на своите хора и лидерството. Специално внимание е отделено на усъвършенстването на отношенията ви с хората, които работят за вас, с вас, около вас, както и с онези, за които работите.
Освен писател и психолог, Рейвън Уокър има магистърска степен по Бизнес администрация. В момента той е консултант и преподавател по специалностите Бизнес, Принципи на маркетинга, Икономикс в Саутийст Къмюнити Колидж, Линкълн, Небраска
Интервю с автора на книгата “Дзен мениджърът” Рейвън Уокър
В: Г-н Уокър, Вашата книга активира мисълта и я обвързва с една неотстъпна етика в професионалната и лична изява на човека. Как стигнахте до тази трактовка на човешкото поведение, нетипично за съвременния бизнес?
Рейвън Уокър: Този въпрос ме кара да се замисля първо за собствената си биография. Едва ли самите ние разбираме кои фактори са ни направили това, което сме. Много успели хора търсят обяснение за постиженията си в конкретни събития или характерни за тях качества, които са оформили личността и поведението им. Но мисля, че това е твърде опростен и рационален подход, който не съответства на комплексността на природата, опита и съдбата. Те в крайна сметка заприличват на Хенри Форд, който смятал, че Америка ще преодолее Голямата депресия, ако безработните проявят малко повече ентусиазъм и амбиция, и просто си потърсят работа. Когато правя ретроспекция на досегашния си живот, виждам, че всичките ми преживявания, мисли, идеи, решения и действия, които съм предприемал, са въздействали в еднаква степен върху професионалната и личната ми изява. Макар че в произходящите моменти едва ли съм разбирал неразривната връзка между тях. Относно това, кое е типично и нетипично за съвременния бизнес, бих казал, че ако се абстрахираме от технологичния аспект, всичко останало е древно, колкото света. Бизнесът, който се възползва от измама, нечестно и нелоялно отношение, експлоатация и сурова политическа и икономическа мощ – било то в миналото или настоящето – се отдалечава от положителните представи, които човечеството храни за себе си и които са в основата на всички религии и философии. Но когато бизнесът се осъществява в съответствие със Златното правило – да работим и се отнасяме с другите така, както бихме искали те да работят и да се отнасят с нас – мисля, че вярата ми в нашата по-добра страна и в човешкия потенциал не е неоснователна. В: Вярвате ли наистина, че модерното управление на икономическите процеси се нуждае от рязка промяна – от философка дълбочина – във вашия случай основана на Дзен философията?
Р. Уокър: Мисля, че това не е въпрос на механична промяна, а по-скоро на основни приоритети. Крайната цел на културата и обществото е постигане на социална справедливост, колкото и всеобхватно да е това понятие. На тази цел се подчиняват и политическите, и икономическите цели. Нито политическите, нито икономическите практики и подходи не са оправдани сами по себе си. В противен случай тиранията и робството биха били съвършено законни форми на социална организация.Тогава годините на фантастичен икономически растеж и придружаващото ги неравномерно разпределяне на богатството едва ли биха будили критика. Прилагането на Дзен философията е само началото, но проблемите и несъответствията в социалната структура се нуждаят от много по-широк анализ. От пет хиляди години човечеството се стреми към съвършената цивилизация, но не мисля, че успява. Ходили ли сте в южна Индия? В момента работя над проект, озаглавен “Общата теория на обществото” и мисля, че ще ми трябват много години, за да я разгадая, а кой знае дали въобще ще успея?
В: Един от основните постулати в книгата ви е свързан с развитието на умствения и духовен човешки потенциал. Не смятате ли, че досегашната бизнес практика е малко встрани от тази позиция, независимо от примерите на безспорен успех?
Р. Уокър: Поставени в контекста на Великите световни религии, много от съвременните бизнес практики и подходи са съвсем встрани от тях. Но от друга страна, подобно твърдение би обидило мнозината бизнесмени, които прилагат в бизнеса си Златното правило чрез свободна и лоялна размяна.
Вероятно подхождам твърде опростенчески, но мисля, че в бизнеса, както и в другите сфери, където се извършват процеси на размяна, хората се делят на две категории. Първите следват Златното правило, според което всички останали имат еднакви права и трябва да бъдат еднакво уважавани. А вторите са привърженици на “пиратски” подходи. Те не търгуват, те вземат. Те не уважават отсрещната страна. В техните очи другите са просто плячка.Според злокобната доктрина на Социалния дарвинизъм тези съвременни пирати се опияняват от вярата, че натрупаното от тях колосално богатство ги издига далеч над другите и че именно те са богоизбраните.
В: Не е ли малко идеалистично да се твърди, че самоусъвършенстването и личният морал в ръководните бизнес позиции са движещ фактор за успеха на икономическите процеси?
Р. Уокър: При наличието на подходящи условия повечето общества се развиват, т.е. се самоусъвършенстват. Това се отнася за всички сфери – от производството на съдове до политическата организация. Материалната страна и общият жизнен стандарт се повишават. Малцина са онези, които биха се върнали във времето, когато е нямало тоалетна хартия, и въпреки това за ежегодното задоволяване на нуждите на Индия е необходимо половината количество дървен материал, който Орегон произвежда. Обществото е сложна система, в която се извърша постоянна и взаймна размяна. Обществото може да израстне само ако такова е желанието и стремежът на членовете му. Икономическият успех не е достатъчно условие. Нито пък политическият, каквото и да означава това. Имаме нужда от културен успех. Икономическите и политическите организации са подчинени на великата цел на осъществяване на социална справедливост. Но това трябва да се извърша спонтанно, от самата природа на човечеството, а не заради нейното отричане или пренебрегване.
Често повтарям на студентите си, че добрите хора могат да накарат дори лошата и разнебитена система да заработи добре, и че егоцентриците и дребните душици, независимо колко нищожна е вътрешната им мощ, мгат да провалят всяка забележителна система. Културният успех се определя от характера на обществото, който пък е съвкупност от характерните особености на отделните личности. Ето това е сферата на приложение на Дзен психологията.
Иска ми се да дам академично обяснение на фразата “идеалистична истина”. Като студент бях изцяло завладян от американския прагматизъм на Джон Дюи. За мен идеалите са инструменти, които трябва да се преценяват на база на присъствието на реални и положителни последствия и облаги в резултат на осъществения стремеж към тях. Предизвикателството на човешкото - в това число и моето лично - усъвършенстване е една от вечните истини. И вярвам, че нейното осъществяване ражда културния прогрес. В: Как виждате близкото бъдеще на европейската икономика в контекста на нейното обединяване?
Р. Уокър: Миналите подходи на Европа към глобалната икономика бяха широкомащабна пиратска проява. Но често казано, имперските стремежи за подчиняване и експлоатиране на другите нации и хора е древна практика сред силните. Но Европа има хилядолетна история като цивилизация. Би трябвало да сте научили нещо полезно, което да споделите с останалите. Също така вървам, че не приемате сляпо родения през XIX век американски капитализъм, който сега завладява света, като победоносна парадигма. Сегашната мантра на международната икономика е конкурентно предимство, но то също често дегенерира в два основни вида предимства – финансова мощ и евтина работна ръка. Така се ражда нова версия на старата пиратска формула за икономически успех с малко по-различен привкус. Практикуващите подобни имперски подходи бизнес съюзи обикновено не полагат клетва за вярност пред никого и нищо – било то нация, хора или култура. Те са новия вид икономически хищници. Светът се нуждае от нов подем на европейската цивилизация, от ново израстване, но този път без пиратски прийоми. Ако вляза в ролята на пропеведник на нациите, бих казал: прилагайте Златното правило, създавайте трайни блага и дълготрайни инвестиции, от които да се облагодетелстват всички. Така устроените икономически отношения ще осигурят на съответната нация както културен, така и икономически просперитет. С други думи, стремете се към социална справедливост, независимо че като понятие тя е нещо много трудно и дори объркващо.