Социалното осигуряване възниква на определен етап от общественото развитие в края на XIX век и най-общо се определя като форма на издръжка на нетрудоспособните лица. То се е обособило като такава форма в процеса на развитието на застраховането. Важно значение за изграждане на социалното осигуряване има задължителността му. Колкото по-голям е кръгът на осигурените лица, толкова по-лесно е да се открият закономерностите на настъпване на рисковете, които заплашват хората с нетрудоспособност. Само при голяма съвкупност от осигурени може да се получи истинска взаимопомощ и да се прояви социална солидарност при понасяне на неблагоприятните икономически последици от настъпилите рискове. Взаимопомощта и социалната солидарност е основата на социалното осигуряване.