Дискусиите относно правото на самостоятелно съществуване на социалната политика като научна област и учебна дисциплина са вече минало. Вакуумът от научни изследвания, позволил в първите десетилетия след втората световна война социалната политика да се "икономизира" и "социологизира", вече е запълнен със сериозни теоретични разработки, които доказват мястото й сред другите обществени науки.

Самобитността на социалната политика като научна област се проявява, от една страна, в специфичната гледна точка, специфичния ъгъл, от който се разглеждат и изследват обществените отношения, а именно от ъгъла на равенството в обществото, и, от друга страна - в прилагането на мултидисциплинарен подход при изследване на социалните явления и процеси. Социалната политика се основава и използва достиженията на редица науки като демография, социология, икономика, право и др., но тя се интересува преди всичко от социалните последици и проблеми на изучаваните от тях обекти. Ако социалната политика разглежда условията на труда и трудовите отношения, то не е заради нормите, нормативите или механизмите за тяхното регулиране, а поради неравенствата, които могат да произтекат от начина на приложение на тези механизми.

Като практика и наука социалната политика има своя история. Върху нейния обхват, принципи, функции, цели и задачи са дали отражение икономическите епохи, демографските преходи, идеологиите. Неравенствата в обществото и техните причини обаче, независимо от обясненията, които са получавали в зависимост от защитаваните интереси, са били винаги в полезрението на социалнополитическата дейност. От Платон и Аристотел до наши дни неизменно стои въпросът за бедността и богатството, за тяхната справедливост или несправедливост, за границата на тяхната допустимост в обществото. Независимо от своята идеологическа оцветеност всяка социална политика се стреми да даде отговор на този въпрос.