Историята на чая започва в дълбока древност. Според едно от преданията пръв открил полезните свойства на чаените листа легендарният Втори император Шен Нун, известен и под името Божествения лечител. Той царувал в Поднебесната империя в началото на второто хилядолетие пр. н. е. и освен чая дал на хората просото, билките и ги научил да орат земята.
В началото на първото хилядолетие след н. е. въз основа на опита се установява, че най-хубавият чай се получава от най-младите листа на растението. Тогава към разнообразните му названия се прибавя още едно - „ча", което означава „младо листенце". От него впоследствие произлизат названията на напитката в повечето езици.
Към 400-600 г. от н. е. в китайските писмени паметници все по-често се срещат сведения за употребата на чая. За храна се използвали предимно листата на диворастящия чай, но се споменават и първите опити за култивирането му. Чаят се употребявал преди всичко като лекарство или като ритуално питие от будистките и даоистките монаси. Консумирал се също и в бита. По това време той се приготвял по следния начин: чаените листа се смачквали и се пресовали на нещо като питки, които леко се запичали или пък се сушели под формата на блокчета. След това блокчето или част от него се слагало в глинено гърне, заливало се с вряла вода и се добавяли сол, лук, джинджифил и други подправки. Получавала се своеобразна чаена супа, чиято рецепта била доста различна в различните региони.