Бог е мъртъв, каза Ницше. Ницше е мъртъв, контрира Бог. Бог никога не е съществувал, затапи и двамата Хокинг. И биде светлина.
„Вселената в орехова черупка” е продължение на „Кратка история на времето”, но е далеч по-шарена и смилаема. След като описва основата на физиката във „Върху раменете на гиганти”, Хокинг ни довежда до последните й достижения (изключвам откритията на женевския колайдер, чието включване е предстояло при писането й). Интересен щрих е, че според учения за изследване на най-дълбоките тайни на материята е нужен именно голям електронен ускорител... с размери над диаметъра на Слънчевата система...
Началото на книгата е посветена на приноса на Айнщайн, върху чийто прозрения се крепи съвременното разбиране на света. От тази база Хокинг се втурва да описва формата на времето, развитието на вселената от Големия взрив насам, естеството на черните дупки, пътуванията във времето, развитието на биологичния и електронния живот в следващите векове, стряскащите теории за брани и струни, n-мерни пространства и какво ли още не.
Едно наистина харесвам на великия учен – страстта, за която разказва за всички тези неща. Ясно е, че са сложни, дори и обяснени с изключителни илюстрации, те пак са непонятни, но радостта му от науката, от откритията, от пробивите е така заразителна.
Да, живеем в изумителен свят, който е неизмеримо сложен и поне в това отношение не вярвам на Хокинг, че учените са близо до откриване на Теорията, която ще обедини механиката на Нютон и относителността на Айнщайн. Но търсенето, търсенето е ключът към Вселената. Не в прашасали вековни окървавени книги, заради чието изгаряне светът трепери в идиотска възмута. А Науката, която ни спасява именно от религиозната обсесия. И да не съм получил коментар, че Айнщайн бил вярващ или нещо подобно – именно религиозните фанатици са преиначили думите му и са пуснали този слух. Питайте Хокинг за това.
Както „Върху раменете на гиганти”, така и „Вселената в орехова черупка” е издание за ценители, със страхотни илюстрации и за съжаление солена за нашенските стандарти цена. Но заравянето сред страниците си заслужава, дарява солидна доза оптимизъм и надежда в бъдещето.
Поставям ви задачка: вижте банкнотите на страница 93. И очаквам да ми кажете нещо за тях :)
„Вселената в орехова черупка“ на издателство Прометей е новото заглавие от Стивън Хокинг, което ще зарадва изследователите и почитателите на големите загадки на макрокосмоса и микрокосмоса. Стивън Хокинг няма нужда от реклама и представяне; всеки, който поне малко се вълнува от въпросите за Времето, Пространството и Вселената, знае кой е той и какъв е приносът му в съвременната наука. „Тайният ключ на Джордж за Вселената“, „Кратка история на времето“, „Черни дупки и бебета вселени“ са някои от неговите книги, с които големият учен популяризира чистата наука и обяснява на достъпен език такива специфични явления като черните дупки, струнната теория и относителността на времето и пространството. Да се осъзнаят такива абстракции невинаги е възможно от обикновения човешки ум, но благодарение на професор Хокинг вече много деца и възрастни са запалени по въпросите за Вселената ни. „Вселената в орехова черупка“ е издание за ценители, както се казва, с твърди корици, изпълнено с качествени фотоси. Смята се, че книгата е продължение на „Кратка история на времето“ и „Върху раменете на гиганти“. Хокинг е изследовател на много голямото и много малкото, оттам идва и заглавието, неведнъж учените са ни обяснявали, че строежът на атомите и молекулите наподобява строежа на космоса, в центъра на атома е ядро, около което кръжат протоните и неутроните, в центъра на Слънчевата система е Слънцето, около което кръжат планетите, тази реципрочност, тази аналогия не е случайна, има принципи, по които са изградени всички системи, от най-голямата, до най-малката. Според Карл Сейгън, в един предговор към книга на Стивън Хокинг, ученият е търсач на отговорите за Бога – имал ли е Бог избор при сътворяването на Вселената и има ли изобщо Бог. Професорът се опитва да разбере този Божи промисъл, тази Божия логика, зад която Вселената е безгранична в пространството и времето, а за нас остава да се чудим какво има отвъд и отвъд най-далечното място и откъде и докъде стига времето... И едва ли ще можем да осмислим всичко, което е още едно доказателство за ограничеността на съзнанието ни, а щом има нещо отвъд съзнанието ни, значи и светът е доста по-сложен от това, което можем да разберем. „Вселената в орехова черупка“ е поредният празник за любопитните и търсещите, а Стивън Хокинг не изневерява на себе си.