След 1980 г. теорията на линейните управляеми системи е в процес на същест
вено развитие, при което се наблюдава възвръщане на интереса към естотните методи за анализ и синтез, използвани в класическата теория на управлението. Причини за този интерес са както възможността за ясна физическа интерпретация на- изискванията към качеството на системата в честотната област, така и ограничените възможности на апарата на пространство на състоянията по отношение намиране на закони за управление, които да осигурят устойчивост и желано качество в присъствието на параметрична (структурирана) неопределеност (иначе казано робастност) на затворената система. Съществен момент тук е, че независимо от по-високото ниво на използвания математически апарат, новите методи за синтез се характеризират с по-широка приложимост, тъй като те отчитат много по-пълно реалните условия, в които работи системата за управление.