Първото споменаване на името Търнов(о) е от края на XII век в съчиненията на византийските хронисти. Григорий Цамблак казва: “… понеже беше слушал за Търново, за голямото му величие, за твърдостта на стените му, за красотата му и за самото му местоположение, извънредно труден за превземане, защото освен стени притежаваше достатъчно и естествени крепости, а освен това – големи богатства и многобройно население с велика слава както в църковните, така и в царските дела…”