Аз съм напълно убеден, че "RES..." е събитие в българския литературен живот. Но то е от тези събития, които ще имат импликации в бъдеще и които сега само успяваме да уловим по отношението си към тази книга като явление, което работи дълбинно.
И казвам това с пълното съзнание, че някои хора могат да се стреснат от тези думи. Но за мен тази книга е - всъщност това са две книги, които обаче аз приемам като едно цяло, но не вкаменелост, каквито очаквания създава думата "палеонтология" в подзаглавието, на отрицанието на която, на нейния еволюционизъм и прогресизъм, подреждащ и дисциплиниращ поглед, е посветен от автора предговора на книгата - за мен тази книга е единство на разум и чувство, единство, облечено в една много елегантна поетична форма. Позволявам си да кажа, че това са едни безкрайно фини мазки с четката, които обаче оставят рани върху тялото, защото са направени с много прецизно и меко движение, точно върху необходимите за това места, така че да се постигне необходимия ефект. Това е една тотална книга.
Интересното при тази книга е, че тя се гълта наведнъж, но след това те кара да се връщаш към нея отново и отново, защото това са отделни парчета, които са като стресване, като ужилване, като събуждане - с остротата на изказа си, с точността на вижданията и интелектуалните находки, които са направени.
Тази книга е много интересна и като структура, което пак подчертава, този характер на събитие, който според мен носи - убеден съм в това.
Пак казвам - това е една книга-събитие и аз се радвам, че присъствам на нейното представяне, на нейното осмисляне, защото в нея има находки, които са наистина достойнство за една литература. Може много да се говори по отделните парчета - те са интересни в много посоки - но това, което привлича мен най-много, това е тази тотална вглъбеност в основните човешки проблеми, вглъбеност с една изключителна отговорност към акта на вглъбяване. Което значи, че този който го прави по този начин, иска да предостави като сечиво на тези около него продуктите на това вглъбяване. Това чувство на отговорност, усещащо се ясно в страниците на тази книга, е специалното, което много ме привлича...
Радвам се, че съм свидетел на тази книга. ИлкоДимитров
"Това е първата тотално антиманихейска книга в българската поезия (припомням - манихейството е религиозно учение, напълно отричащо възможността за връзка на духа и материята, прокламиращо тяхната несъвместимост и непримирима борба..). Българската поезия отколе е манихейска - тя или ни занимава с духа, или с тялото, или с противоборството на двете.. В тази книга с поезия откриваме поглед, който обхваща, описва и показва цялото. Като едно. В тази книга Валентин Дишев успява да ни изкаже, да ни покаже тоталността. Това прави тази книга, завършваща с едно стихотворение - казва се "Панегирик",
ето го:
Панегирик
.
Това е цялото стихотворение - една точка... когато видях тази точка се сетих за Алексей Лосев.Буквално последните месеци от неговия живот са филмирани почки минута след минута и е направен един прекрасен филм от около час и половина. Там - ден преди да умре - Алексей Лосев, който имаше проблеми с дишането, трябваше по предписание на лекарите да издува един балон, за да оправя дробовете си... Неговият сътрудник, който прави филма го пита: "Можеш ли с една дума да изкажеш всичкото това, което си мислил и писал през всичките тези години?". Лосев отдръпна балона и каза: "Одно." - "Едно". И Валентин Дишев казва това."
Проф. дфн Георги Каприев
Валентин Дишев е роден на 7 май 1962 г. в Благоевград. В периода 1982-1989 г. е последователно студент, специализант и докторант в СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Философия”. Един от съоснователите, първи директор и главен редактор на ИК “Критика и Хуманизъм” (1990), до 1994 г. е заместник-главен редактор на едноименното списание, главен редактор на “Годишник на Центъра за критически изследвания и хуманитарно знание”… Преди да реши да се оттегли от научни занимания е бил и хонорован асистент в катедра “Философия” при “Философски факултет” на СУ “Климент Охридски” и в катедра “Етнология и социология” на ПУ “Паисий Хилендарски”… От 2002 г. работи като редактор в БНР - Радио Благоевград, а от октомври 2012 г. отново преподава в ПУ “Паисий Хилендарски” (катедра “Социология и науки за човека”).
Публикувал е специализираните си текстове в списанията “Социологически преглед”, “Философска панорама”, “Младеж и общество”, “Критика и Хуманизъм”, а през 1991 г. есето му “Homo Liber” е издадено като самостоятелна книжка (има издадени и шест книги - под псевдоним - по приложна психология и директен маркетинг). В много периодични издания са публикувани негова поезия и прозаични текстове. През 2006-2007 г. са издадени “Журналистът” (едно междужанрово пътуване) и проектът “Четири”, оформен в четири (предимно) поетични книги: “Квадриги”, “Кап(ища)”, “Квадрати”, “Послесловия”.
В началото на май 2010 г., бяха издадени книгите му “RES (или палеонтология на поетическото тяло)” (“Изток - Запад”) и (като съавтор - с Левена Филчева) “С” - малка бяла книга за незаглъхващи перкусии”.
През 2011 г. бе публикувана книгата на Валентин Дишев “Ортелий” (номинирана за Националната награда за поезия “Иван Николов”), а през 2013 г. - “Маргьорит (и други регистри)” (също номинирана за Националната награда за поезия “Иван Николов”). През януари 2014 г. “Изток - Запад” издаде и „Тиха книга”. През септември 2014 г. “АРС” и “Изток - Запад” пуликуваха втори, преработени и допълнени, издания на “Тиха книга”, “Ортелий” и “Маргьорит (и други регистри)” с единно оформление, подчертаващо свързаността на трите книги в своеобразна “трилогия”…
На 14 юни 2013 г., Валентин Дишев бе удостоен с Национална награда “Христо Г. Данов”, в категория “Представяне на книгата”, за авторството си на предаването за литература на БНР - Радио Благоевград “Страници”.
Инициатор и един от създателите на проектите “Глоси”, ArsMedia, “Национален литературен фестивал “Глоси” (преименуван през май 2010 г. в “Национален литературен фестивал “ArsMedia”), Академия Liber и др… Редактор-издател на списание “Глоси”, електронните мултимедийни списания за литература “Кръстопът” и DICTUM, Издателство “АРС”… Разказва своите визуални истории чрез фотографии, артинсталации, дигитални и традиционни живопис и графика (през март 2014 г. представи и първата си самостоятелна изложба)… В последно време търси синтез на всички тези форми и поезията чрез навлизане в областта на театралния пърформанс…