Книгата прави опит да опише един от секторите на възрожденското общуване с другите и да проследи различни аспекти на проявяванията на чужденеца в художествени текстове на българската възрожденска литература. Чрез анализ на литературната употреба на чужденеца и на неговите роли изследването се вглежда в емблемно представяната трагика на родното, явено в редица женски образи, и очертава контурите на редица културни стереотипи, произведени и тиражирани от литературата.
Предлаганото четене на "Стоян войвода", "Изворът на Белоногата", "Криворазбраната цивилизация", "Фудулеску" е насочено към нови проблемни сфери на възрожденската литература.