“Защо сте създали точно такъв образ на Българската литература през двадесети век?

Краткият отговор на този въпрос гласи така: „Защото такава сме я пожелали и така сме я разбрали!"
Разгърнатият отговор на въпроса може да се представи така:
Можем да имаме Голяма Национална Литература и да се гордеем с нея.
Но можем да имаме литературата като разгръщащ се опит в живота, в способността, наречена „човешко". Държим се в живота, за да изпитаме стойността му, да открием някакъв смисъл.
Настоящото изследване е ориентирано към опита, разгъващ се в литературните произведения, а не към гордостта, обоснована от каноничните построения.

Да се пише история на литературните събития е трудна задача. Задача, над която открай време е надвиснал травматичният императив за пълнота на описанието. Много усилия са хвърлени, за да бъде постигнато цялото, да бъде извадено на показ, да му се радваме и любуваме. Това е щастливата вяра, че restitutio ad integrum (възстановяването и постигането на целостта) е възможно.
Тази вяра вече ни е изоставила. Уговорките около „Какво?", „Защо?" и „Как?" могат да станат толкова много, че да обезсърчат всеки изследовател. Примерите за успешно провалени амбициозни проекти не са един и два - било поради тежестта и несигурния статут на фактите, било поради различни съображения и съмнения от методологически характер.
Да се опише какво се е случило в българската литература през двадесети век е задача от сходен труден порядък. В чисто количествено отношение българският двадесети век означава „цяло", което включва стотици писатели, хиляди книги, милиони междутекстови връзки и безкрайни интерпретативни посоки.
Да се напише изчерпателно за всички тези писатели и за техните книги очевидно е невъзможно - поне не за усилията на един човек и за фрагментарните нагласи на днешното време. Подобен циклопски строеж вероятно се гради някъде в библиотечните и енциклопедични светове на Хорхе Луис Борхес. Там всеки автор си има своята огромна специализирана библиография, а всяка художествена творба е станала обект на детайлни анализи и всевъзможни интерпретации. Всички те са събрани, подредени и описани според една много съвършена и понятна система за класификация.
В нашия свят нещата не стоят по този начин. Епохата на циклопските литературни истории е привършила. Дори и някой да вдигне подобен градеж, той ще си остане любопитна отломка от миналото. Там, както е казано, ще се разхождат туристи ентусиасти и старателни литературни археолози.
След като не ни е дадено да постигнем пълнота на описанията, трябва да действаме избирателно, да търсим концептуално гъвкави решения. Изборът означава съкращаване, отказ от възможности, съобразяване с онова, което субективно приемаме за съществено. Но изборът е и познавателен шанс. Изборът не само ограничава многообразието, но осветява със своята сила избраното, дава му шанс да проговори.

В настоящото прочитане на литературния двадесети век в България следваме ограниченията на избора и се надяваме на шансовете, които той ни открива.
Валери Стефанов