Тъжно, но вярно!
Сънят на сенките: Книга на мъртвите
Автор: Стефан Цанев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 176 |
| Година на издаване | 2003 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 344 грама |
| ISBN | 9544911383 |
| Баркод | 9544911383 |
| Категории | Есеистика и публицистика. Световна, Философска проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
“Все по-малко утешителни думи за бъдещето на отечеството ни мога да ти кажа, мило мое дете, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг – всичко това не е следствие на материалната нищетата.
По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези неща. Духовната нищета предхожда и поражда другата.
Това не е отсега, това иде много отдалеч.
Ти знаеш по-добре от мен, че свидетелства за древните цивилизации имаме благодарение на култа към мъртвите. Нямаше да знаем нищо за Египет, ако не бяха пирамидите. Нямаше да знаем нищо за траките, ако не бяха надгробните им могили. Нямаше да знаем нищо за етруските, за древните римляни, за древните гърци, за маите, за шумерите.
Почитта към мъртвите, желанието и надеждата, че мъртвите продължават да бъдат заедно с живите – това е увереността на един народ, че има бъдеще. Когато някой народ живее ден за ден, без перспектива – такъв народ няма нужда от спомена за своите мъртви.
Досещаш ли се кой е този народ?
Къде са гробовете на българските ханове, на българските царе, на болярите ни, на воините, на редовите ни граждани в древността?
Да питам ли къде са гробовете на Паисий, на Раковски, на Левски, на Ботев, на Бенковски?
Как така са оцелели по нашите земи до наши дни тракийските гробници, а българските ги няма?
Или ние сме хвърляли мъртвите си в хендеците като кучета?
Знам, че въпросът е страшен, но отговорът е още по-страшен, няма защо да го търсим в тъмното минало. /.../
Бурени. Пустош. Грозни надгробни плочи. Поругани гробове. Имената на мъртвите са изчегъртани. Изгнили кръстове. Немара. Вездесъщата мръсотия.
Това го няма и в най-дивашката държава по света.
Смъртта на достойните мъже възпитава дабродетели – са казали древните римляни. И те наистина са възпитавали децата си с примера на мъртвите.
А ние?
Отиде ли си някой от този свят – зачеркваме го завинаги. Ни знак, ни следа, ни помен. /Зачеркваме ние и себе си предварително – защото всички сме бъдещи мъртъвци.../
И защо се чудим, че циганите крадат бюста на Яворов и претопяват главата на Левски? Защо се чудим, че никой по света не ни уважава, че се държат с нас като с вандалите на света? Какво уважение искаме да има светът към нас, след като ние не уважаваме дори паметта на великите си мъртви мъже?
Не знам, мило мое дете. Знам само, че дърво без корен не живее, не расте.
А мъртвите – те са нашите корени. И с все по-голям страх си мисля за съдбата на България...”
Стефан Цанев
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Стефан Неделчев Цанев е поет и драматург, който поставя с публицистична острота нравствено-етични проблеми. Постига философски обобщения на съвременната действителност и на историческите събития. Автор е на: \"Сезонът на илюзиите\"/стихосбирка/ ,\"Животът - това са две жени\", Страшният съд\", \"Другата смърт на Жана д`Арк\"/драми/.
