Кои точно пиеси включва книгата? И защо това (от 2009-а) издание е с обем от 696 стр., а в онова от 2003-а е 520 стр? Явно разликата не е само в дебелината на кориците...Моля, някой запознат да отговори. Благодаря!
Драматургия: Избрано; т.2 - Станислав Стратиев / тв.к.
Автор: Станислав Стратиев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Труд |
| Брой страници | 696 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 876 грама |
| Размери | 22x15 |
| ISBN | 9545283548 |
| Баркод | 9545283548 |
| Категории | Драма. Българска, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Книгата включва почти всички пиеси и киносценарии, с които са свързани най-паметните мигове в историята на българското кино и театър. Едва ли е нужно да се припомня, че даровитото перо на Стратиев стои зад шедьоврите "Оркестър без име" (най-касовият български филм след "Козият рог" и "Хан Аспарух"), "Кратко слънце", "Равновесие" и още десетки други. Той е най-яркият комедиограф в съвременната българска литература. Достоен последовател на драматургията на Ст. Л. Костов и на белетристиката на Алеко Константинов, Стратиев майсторски съчетава в стила си фейлетонно-сатиричното и метафорично-извисеното. Такъв е и уникалният му хумор - без да е битов и дребнотемен, той винаги е актуално съотнесен към действителността, а героите му са нормални хора, поставени в абсурдни ситуации. Универсалният разказвачески талант на Стратиев е еднакво приложим във всички жанрове. Героите му - независимо дали са от киното, театралната сцена или прозата - са титулувани от критиката с етикета "романтични максималисти". Те са "малки хора" в Чаплиновия смисъл - воюват за нравствена чистота по един изключително поетичен и извисен начин. По признанията на самия автор, той цял живот пише една пиеса и един роман, но с различни ситуации и в различни исторически епохи. Затова говори и присъствието на постоянния герой в неговите пиеси - Иван Антонов, прецедент в цялата ни литература.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Станислав Стратиев (псевд. на Станко Стратиев Миладинов) е роден на 09.09.1941 г. в София. Завършва българска филология в СУ \"Св. Климент Охридски\" (1968). Работи в завод \"Васил Коларов\" (1962), а по-късно е редактор във в. \"Народна младеж\" (1964-1968) и в. \"Стършел\" (1968-1976). От 1976 е драматург на Държавния сатиричен театър в София. Белетрист, хуморист, сатирик, драматург, киносценарист, авторът изявява различни страни от своя талант. По-известни негови книги са: \"Самотните вятърни мелници\" (1969), \"Дива патица между дърветата\" (1972), \"Пейзаж с куче\" (1977), \"Подробности от пейзажа\" (1978), \"Българският модел\" (1991), \"Упражнения по другост\" (1992), \"Вавилонска хроника\" (2000), пиесите \"Римска баня\" (1977), \"Сако от велур\" (1979), \"Рейс\" (1982), \"Максималистът\" (1984) и др. По негов сценарий са заснети филмите \"Кратко слънце\" (1978), \"Оркестър без име\" (1979), \"Равновесие\" (1981) и др. Умира на 20.09.2000 г. във Виена.
