Поредният силен и завладяващ роман от автора на "37,2 градуса сутринта" Филип Джиан, роман за една голяма любов и за едно голямо приятелство, роман за балет, музика и книги, роман-равносметка, който задава трудни въпроси и не дава лесни отговори.
Има защо жените да ни гледат смаяно. Истината е, че ние сме тъмната страна на човешкия род.

Често съм размишлявал по въпроса, но така и не можах да си го изясня докрай. Винаги е имало нещо, което ми убягва, у мен или у друг мъж, когото съм се опитвал да анализирам, нещо неуловимо, което не мога да си обясня напълно. Точно затова не успявам да се разбера, постоянно се сблъсквам с прословутото мъжко начало или затъвам в него, но все тъй безрезултатно. Заради него и досега не знам каква цел преследвам, към какво се стремя. На него дължа и всички малки неприятности, произтичащи от този факт. Ана, едно момиче, което познавах навремето, често ми повтаряше, че съм страхотен късметлия, задето нося между краката си хуй, защото благодарение на него светът ми принадлежи. Но кой свят? Какво ми принадлежи? Откъде и бе хрумнала подобна мисъл?