“Джеймс се замисляше и виждаше, че светът е подреден, особено неговата родина Съединените американски щати. За да живееш добре, ти трябват пари, а Джеймс имаше добра работа - почти четиридесет долара на час, нищо, че е миризлива и мръсна. Средният американец измерва битието си с това, колко припечелва. И е добър гражданин, ако плаща данъците си. Значи полезен за себе си, семейството и накрая за отечеството си. Тук в Кливланд (щата Охайо), никой не правеше разлика дали си бял или цветнокож, откъде си дошъл и какво правиш. Важното е да не пречиш на останалите.
През голямата депресия Джеймс загуби фермата си -- няколко стотици говеда и ергеле коне. Беше собственик и за него работеха неколцина потомци на някогашните индианци, както и такива на африканските негри, доведени насила преди близо два века, за да отглеждат памук като роби покрай реките Соани и Мисисипи.
Отдавна САЩ са смисълът и съдържанието на свободата и демокрацията за съвременния свят. Няма разлика между бели и цветнокожи и всички граждани на САЩ са равни пред законите на щата и федерацията. И богати, и бедни - въпрос на възможности, а САЩ са страната на неограничените възможности! Тук Джеймс се запъна. Да, разбира се проблемът е в парите. Джеймс вече беше наемен работник, точно толкова зависим, колкото бившите му помощници във фермата, макар че, когато беше собственик, работеше наравно с тях. Усмихна се. /.../
Петър Христозов