Шанхай през Втората световна война, когато бе под японска окупация, е кълбо от икономически, политически и военни интереси, дипломатически интриги и лични амбиции. Място за среща на престъпния свят, на международни авантюристи, шпиони и спекуланти, на изкоренени и преследвани хора. Място на блясък и мизерия, на безкрайното унижение на босоногите кули с техните рикши и на малките проститутки с техните пияни моряци, на порцелановата източна нежност и на военната бруталност, на опиума и на човешкото падение. Но и последен спасителен бряг, символ на отчаяната надежда за оцеляване.

Шанхай, със своя ограничен статут на открит град, бе единственото място на този свят, което можа да приюти двайсетина хиляди германски и австрийски евреи, предимно интелектуалци, успели да се доберат до устието на великата река Яндзъ, преди крематориумите да обгърнат Европа с тежкия си дим.
Хонкю е кварталът, който бе превърнат в тяхно гето. Шанхай се нарича градът на тяхното проклятие, но и на спасението им.