“В някои отношения неочакван талант ни показва в тази си поредна книжка Митко Томов. И уж подозирани, а всъщност съвсем малко познати човешки светове ни разкрива той, които нашите български цигани – сега роми, са носили и прикътвали в катуните си. Митко Томов е извадил око за циганската душа, за циганските страсти, за циганските пътища – било към Босфора, било под Ламанша, било при посрещането ни в Европа. Око, зад което се процеждат ту тъжно иронични, ту палаво закачливи, ту философско обобщителни съзрявания не само за ромската, но и за българска съдба, гледана от продраното чергило на някоя циганска каруца или от прогнилото покривало на циганска колиба.”
Марко Семов