Поезията, като духовна действителност, има много тълкуватели и кръстници. В учебниците по литература могат да се прочетат за нея различни определения, а тя винаги е била една-единствена:
Поезия. Необходима на хората като въздуха, водата, хляба и Слънцето.

Приобщаването, пълното сливане на твореца със стремленията и болките на неговите съвременници - ето ги стволът и короната в дървото на поетическото творчество, на всяко изкуство. Вечно е приобщаването към идеята за свобода и правда, към красотата на човешките мисли и дела, към истината, която осветява смисъла на живота.