Едва ли има по-забавно, шегуващо се с порното четиво. Аполинер пише книгата далеч преди появата на телевизията и в годините, когато киното е още детенце, но порнографското въображение е съществувало благодарение на други медии - вестниците и многотиражните булевардни романи.
Нищо извратено няма тук, а само голям бъзик за хора с чувство за хумор и, разбира се, с широка култура. Защото гаврата е и с интереса на философите към книгите на маркиз дьо Сад, чиито съчинения излизат под редакцията на колектив, в който участва и Аполинер.

