Изкачвам стълбите и излизам на арената, великата бална зала на коварните полови експерти, която сега е залята от мека будоарна светлина. Фантомите танцуват валс сред сладката и еластична като дъвка мараня - колената леко свити, бедрата стегнати, глезените, плуващи в сапфирения прах. Между тактовете на барабана чувам воя на линейка, после пожарната, после сирените на полицията. Валсът е перфориран от страдание, малки куршумени дупчици се плъзгат по зъбните колела на механичното пиано, което се намира през няколко улици в горяща сграда без аварийни изходи. Няма я на дансинга. Може да е в леглото и да чете книга, може да се люби с професионален боксьор или да тича като луда из стърнище с една изута обувка, а човек на име Корн Коб да я преследва ожесточено. Където и да е тя, аз съм в пълно неведение. Липсата й ме изличава.