“Чувството за безкрайност. Кой от нас не се чувства дълбоко трогнат при вида на изображения - на снимки - на пустинята. Едновременно развълнуван и омаян. Струва ми се, причината за това е проста. Съществува вътрешно съответствие между външната, земна, географска пустиня и онази другата, психичната пустиня в самите нас, която толкова пъти при определени обстоятелства се налага да прекосим: засуха, съмнение, дори безнадеждност. Следователно невъзможно е да говорим за пустинята извън органичната връзка между тези два аспекта. Именно това бихме искали да опишем накратко. Както и една трета пустиня, която ще наречем - по-късно ще видим в какъв смисъл и защо -„обществена пустиня".
Да наченем с предисловие. Първото впечатление, което оставят у нас тези изображения на пясъчната пустиня, дори когато никога не сме били там - и тъкмо това е съществено, - е, че тази пустиня, със своите безкрайни простори, със своите вълнообразни дюни, със своите пространства, осеяни тук-там с някое скалисто възвишение, тази оголена, лишена от растителност пустиня неминуемо събужда у нас, подобно на море – чието окаменяло копие се явява понякога, чевството за безкрайност. /.../
Жорж Алда