Първоизточникът на всеки от романите ми е различен.Понякога идеята е съвсем простичка-като за разказ;друг път може да дойде от личност или характер,който изведнъж ме е впечатлил,или пък от прочетено изречение.Идеята би могла да възникне отвсякъде и във всякаква форма.За "Синият следобед" например бях вдъхновен от образа на собствения си съсед,изявен хирург.Седях си аз една неделя в дневната на нашата къща в Оксфордшир и го наблюдавах как си подкастря градината.Изведнъж се запитах:"Какво ли е да си хирург,да посягаш към скалпела и да режеш жива човешка плът?"Бях дълбоко заинтригуван,горях от желание да узная- и със "Синия следобед",покрай всичко останало,аз отговарям на самия себе си.