Животът в една ферма, разположена между шест хълма в околностите на малко, тъжно градче, неречено Нов Лисабон е разказан от Злощастника, който по настоящем се намира в ада. Ако можем да се доверим на разказа на Злощастника там в ада, няма огньове и казани, каквото е общоприетото вярване. На това място, страшното е, скуката, да живееш във вечността без никакъв звук, форма и цвят. Без никакви сетива. Затова Злощастника скучае и си спомня. Спомня си живота, какъвто го е живял във фермата, управлявана от Жулиу – по-големият брат на Габриел. В Нов Лисабон хората вярват на стари легенди.
Върху Жулиу и Габриел тегне сянката на убийството на техните родители.Официалната версия е, че един ден Фернанда – майката, е сложила отрова за мишки в храната за вечеря и, така е отровила себе си и мъжа си – Алмейда. Но всички подозират, че всъщност убиеца е Жулиу. Въпреки това, животът си е влязъл в едно русло и си тече спокойно, до момента, в който той решава, че трябва да помогне на брат си да стане мъж. Да бъде по-уверен в себе си, тъй като майката е възпитала в по-малкия си син плахост, любов към книгите и една много силна затвореност, изолираност от всичко и всички. Един ден Жулиу се прибира от града във фермата с Аниси – една красива, бяла, нежна малка проститутка. И тогава всичко се променя. Габриел и Аниси се влюбват. Животът на всички се преобръща. Разбуждат се заспали чувства, диаболични страсти, раждат се предателства, героите са въвлечени в една безумна и жестока игра.
Питаме се кой е истинският ад, библейският или тук на земята. На какви жестокости и низости е готов човек, за да задоволи първичното си чувство за любов.
Ръката, която убива от любов, е винаги по-уверена.

