* Мануел Пуиг (Manuel Puig) се ражда на 22 декември 1932 г. в Хенерал Вийегас, градче в аржентинската пампа.

* През 1946 г. се премества в Буенос Айрес. Пак там започва да следва архитектура, а впоследствие се премества във философия.

* През 1955 г. заминава за Чинечита, Рим, за да учи кинорежисура при Виторио де Сика и Чезаре Дзаватини. До началото на 60-те пътува из Европа, сменя работи (учител, мияч на съдове) и места (Париж, Лондон, Стокхолм). През 70-те живее в Бразилия и Ню Йорк.

* Написва осем романа, няколко пиеси и филмови сценарии. Огромното му желание от самото начало е да се занимава с кино - книгата, с която се прославя ("Измяната на Рита Хейуърт", най-добър роман за 1968 г. според френския в. "Льо Монд"), всъщност е въз основа на неосъществен сценарий по автобиографични мотиви, доразвит докато Пуиг работи като служител на Ер Франс в Ню Йорк.

* Други негови прочути произведения са "Устни червени" (1973), "Аферата Буенос Айрес" (1973), "Полът на ангелите" (1979). "Целувката на жената-паяк" (1976) му осигурява световна известност и статут на "култов автор".

* Почти до 90-те години на ХХ век личността и творчеството му са по-скоро подценявани в собствената му родина. Особена роля за пренебрегването му играе последната военна диктатура.

* Почива на 28 юли 1990 г. в Куернавака, Мексико.

* Видеотеката на Пуиг наброява над 3000 заглавия, особеното му предпочитание е към ранния Холивуд, една от най-любимите му актриси е Лана Търнър.
* Мануел Пуиг е една от най-известните гей-личности в световната литература, въпреки че до края на живота си отказва да се припознае в която и да било хомосексуална кауза или движение. "За мен хомосексуалността не съществува, тя е проекция на един реакционен начин на мислене. Естествено, че съществуват хора, които участват в хомосексуални действия - това, което имам предвид е, че сексът няма свръхсмисъл, няма етическа тежест. Сексът е като яденето, пиенето, съня - част е от вегетативния ни живот и именно затова ми се струва неуместно изявата на идентичността непременно да минава през сексуалността. Идеята да се приписва етическа стойност на секса е престъпление, което се извършва от векове - сигурно някога някой патриарх е измислил това безумие, за да държи жените под контрол...", казва в едно интервю от 1986-а.


ФОРМАТА
* "Целувката на жената-паяк" е роман-диалог, в който фрагменти от разговора на двамата главни герои се смесват с фрагменти от техните мисли, с полицейски протоколи, листовки с пропаганда и други. Под основния текст, съвсем независими от него, вървят пространни бележки под линия, които подреждат и анализират всевъзможните теории за хомосексуалността в научно-популярен тон.

* Диалогът е запазена марка на Пуиг - друг от неговите романи също е изцяло в такава "театрализираната" форма на реплика-отговор ("Проклет навеки читателят на тези страници", 1980 г.)


СЪДЪРЖАНИЕТО
* Буенос Айрес, 70-те години на ХХ век, военна диктатура: политическият затворник Валентин Ареги и осъденият за развращаване на непълнолетен Луис Молина са принудени от обстоятелствата да делят килия. Те нямат друго общо, освен тези четири стени, бавното време и езика, на който говорят. Единствената безболезнена тема помежду им се оказва киното, така че Молина започва да разправя на Валентин филмите, които обича. В края на тяхната затворническа "Хиляда и една нощ" нищо от собствените им истории няма да е същото.

* Както в "Плешивата певица" на Йонеско няма певици, в "Жената-паяк" няма жена-паяк. Заглавието идва от шега на Валентин в самия край на книгата.

* Част от филмите, които разказва Молина, съществуват реално. Друга част са измислени или събирателни. Същото важи и за бележките под черта: повечето се базират на действителни произведения (от Зигмунд и Ана Фройд, Ото Фенихел, Ото Ранк, Херберт Маркузе, К.С. Луис, Денис Олтман, Вилхелм Райх, Теодор Рожак и ред други), някои са приписани на фиктивни изследователи собствени мнения на автора.

* Филмът, с чийто свободен преразказ започва "Целувката на жената-паяк", е класическият хорър от 1942 г. "Хората-котки" на Турньор (Cat People, Jacques Tourneur).


ФИЛМЪТ (THE KISS OF THE SPIDER WOMAN)
* През 1985 година, с изключително ограничени средства и след почти двугодишна работа по сценария (основно на Леонард Шрайдър и самия Пуиг), бразилският режисьор Ектор Бабенко прави екранизация на "Целувката на жената-паяк". Филмът е на английски, но е заснет в Сау Паолу. В главните роли са Уилиам Хърт (Молина) и Раул Хулия (Валентин).

* Първоначалната идея на Пуиг е ролите да се изпълняват от Бърт Ланкастър и Ричард Гиър. Авторът не крие недоволството си от окончателния резултат: филмът е само бегла възстановка на романа.

* През 1985 г. Хърт печели награда за главна мъжка роля в Кан, после и "Давид на Донатело" в Италия. През 1986 г. филмът е номиниран за Оскар за сценарий, режисура, операторско майсторство и главна мъжка роля - Хърт взима първата награда на Американската филмова академия, дадена на независима продукция.

* След проблеми с правата и разпространяването, "Целувката на жената-паяк" е свален от екран в Щатите скоро след премиерата си и е прожектиран отново едва 15 години по-късно. В момента е филмографска рядкост, не съществува на DVD, може да се открие единствено на видео, при това по-скоро трудно. В България е излъчван по телевизията.

* "Историята на гей-киното може да се подели на две: преди "Целувката на жената-паяк" и след." (Марк Аднъм в "Последната кралица", статия във филмовия сайт Аутрейт).
http://www.outrate.net/outratespiderwoman.html

* По "Целувката на жената-паяк" съществуват и театрална версия, и бродуейски мюзикъл (на Джон Кандър и Фред Еб, композиторите на "Кабаре" и "Чикаго").


ЗА МАНУЕЛ ПУИГ
* "Творчеството на Пуиг е едно от най-оригиналните от края на века. Неговата самобитност е не в темите, стила или дори структурата - въпреки че във всички тях личат огромна вещина и фина интелигентност, - а в суровината, с която си служи, за да разказва: булевардни романи, радио- и телевизионен театър, жестоката мелодрама на болерото, тангото и ранчерите, клюкарските рубрики във вестниците и, преди всичко, псевдореалността, в която витаят филмовите персонажи и ситуации. Новаторското у Пуиг е, че изкуствената, карикатурна версия на живота елиминира и измества другите измерения, като се превръща в единствена истина." (Марио Варгас Льоса, "Ню Йорк Таймс")

* "Онова, което на друг писател коства десет страници поток на съзнанието, Пуиг прави с половин страничка диалог, прекъснат с мълчания..." ("Ел Мундо", Испания)

* "Пуиг надмина авангарда, като показа, че техническите нововъведения и експерименти не влизат в задължително противоречие с популярните форми. И отведнъж проумя важното у Джойс. "Единственото, което съм заимствал съзнателно от Джойс е следното: прелистих малко "Одисей" и видях, че е книга, съставена чрез различни техники. Точка. Това ми хареса." Това е урокът на Джойс - множественост на подходите и гласовете, разкъсване на линейния порядък, взривяване на разказвача. Писателят няма личен стил. Той пише във всички стилове, работи по всички регистри и с всички тонове на езика." (Рикардо Пиля, "Аржентина на късчета", 1993)