Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Клеър Стърлинг е родена в Куинс, Ню Йорк през 1919 г. Учи икономика в колежа в Бруклин и журналистика в Колумбийския университет, където се дипломира с отличие през 1945 г. През половинвековната си журналистическа кариера, прекарана в пътувания по най-горещите точки на света като разследващ журналист, Клеър Стърлинг пише статии за най-влиятелните световни издания като "Ню Йорк таймс", "Вашинтгон пост", "Рийдърс дайджест", "Интернашънъл хералд трибюн", "Файнаншъл таймс".
Кариерата й започва скоро след края на Втората световна война в Италия в тогавашната американска телеграфна агенция "Овърсийз Нюз Сървис", в която Стърлинг работи до закриването й през 1949 г. Била смела жена, рискувала много заради добър репортаж. През 1946 г. се качва на кораб с еврейски бежанци за Палестина, за да опише на място английската политика на възпиране на еврейски заселници по онова време. След закриването на "Овърсийз Нюз Сървис" през 1949 г., Клеър Стърлинг се връща в Щатите и започва работа в новото сп. "Репортер". Същата година взема голямо интервю от легендарния мафиотски бос Лъки Лучано.
През 1951 г. се омъжва за писателя Том Стърлинг и заминава за 6 месеца като кореспондент на списанието в Рим. Шестте месеца се проточват 17 години. През тях Стърлинг прави някои от най-запомнящите се разследвания и репортажи. Бременна в петия месец, през 1954 г. заминава за Алжир, за да отразява войната за независимост. Близките й естествено се разтревожили - в отговор тя ги успокоила, че бунтовниците й обещали да не взривяват влаковете, с които пътува. През 1968 г. е в Прага в разгара на "Пражката пролет". Докато отразява смазването на "социализма с човешко лице" от Съветската армия, е силно заинтригувана от "самоубийството" на чешкия външен министър Ян Масарик 20 години по-рано. В резултат на разследванията й през 1969 г. излиза нейната първа книга "Случаят "Масарик", в която Стърлинг доказва, че през 1948 г. министърът не е скочил от прозореца на апартамента си, а е убит от съветски или чехословашки сталинисти, за да му попречат да обвърже страната със Запада.
Книгата, която прави Стърлинг истински известна, е "Мрежата на терора"(1981 г.), в която тя твърди, че Кремъл стои зад най-големите терористични акции през 70-те години на миналия век. Докато я пише, италианското правителство охранява жилището й. След излизането на "Мрежата на терора" Уилям Кейси, директор на ЦРУ в администраицята на Рейгън, събира подчинените си и с книга в ръка им казва, че от Клеър Стърлинг е научил повече, отколкото от всички тях, взети заедно.

"Времето на убийците" е втората книга на Клеър Стърлинг, публикувана през 1984 г. В резултат на двугодишното си разследване, поръчано и финасирано от сп. "Рийдърс дайджест", Стърлинг установява, че Агджа всъщност е дошъл в Рим като професионалист и член на българска шпионска мрежа, чиято задача е била да действа при всеки удобен случай. Тя представя многобройни доказателства за това, че Съветският съюз и неговите сателити са доставяли оръжия, убежища и са осигурявали логистиката на международна терористична мрежа, чиято цел е била да дестабилизирар демократичните западни общества. " Руснаците просто оставиха зареден пистолет на масата, за да го ползва който иска", пише Стърлинг.

В книгата си "Октоподът: дългата ръка на международната сицилианска мафия" (1990 г.), тя описва мултинационалната престъпна империя, която живеещите в Палермо мафиотски главатари са изградили в Съединените щати.

Последната й книга, "Заплахата от новата глобална мрежа на организираната престъпност" (1994 г.), е значителен принос към последвалия края на Студената война дебат за това как нарастващата взаимна зависимост между националните държави и финансовите институции улеснява трансграничното сътрудничество между престъпните синдикати.

Клеър Стърлинг умира от рак през 1995 г. в Арецо, Италия.