Индия - очаква ви едно невероятно приключение!
Едва ли са много хората, които са изминали 120 000 километра /или три екватора/ по пътищата на Индия. Авторите, които три години са живели там, са кръстосвали страната надлъж и нашир. Пътували са с коли, автобуси, претъпкани влакове и несигурни, малки като играчка самолети, с корабчета и лодки, с каруци, камили и пеша. Присъствали са на религиозни ритуали в храмове и по бреговете на свещени реки. Хранили са се по индийски и са се обличали като местните. Двамата са били на празника Маха Кумбх Мела, където са си пробивали път сред трийсетмилионна тълпа, а в храма "Карни Мата" - сред свещените плъхове. Изкачили са планините храмове на джайнистите, ходили са до изворите на р. Ганг в Хималаите, в рисуваните градове на Шекхавати, в пустинята Тар и къде ли не…
При своето пътешествие в Индия - страната на чудесата, те са успели да се докоснат не само до историята, културата, религиите, екзотиката, но и до хората. И това, според тях, е било най-вълнуващото им преживяване.
В Индия живеят най-богатите и най-бедните хора на земята. Цялото й милиардно население говори освен на 14 основни езика, плюс английския, още на поне 300 по-второстепенни и няколкостотин диалекта. Само през ХХ век няколко от езиците, на които са говорили малцина, са се загубили от лицето на земята.
Заради необикновеното природогеографско разнообразие, когато се говори за Индия, се използва думата субконтинент. През него текат много плавателни реки, но има пустини, температурите често разтапят асфалта. Има и места с почти полярен климат, където снеговете никога не се топят. Този пъстър свят се обитава от още по-пъстро население - една четвърт от него са дравидите, около 300 са индоарийските етнически групи, а монголоидните народности и племена са повече от петстотин.
Ако се наложи картата на Индия върху тази на Европа, тя ще покрие територия от Дания до Либия и от Испания до Русия. Един милиард души живеят на 3 287 590 кв. км. Индийският субконтинент е обитаван от 500 вида бозайници, 2100 вида птици, 30 000 вида насекоми, 500 вида влечуги и 15 000 растителни вида.


Казват, че най-добре усещаш една страна за седем дни или за повече от три месеца. Само че седемте дни за Индия не важат. Нужен е най-малко месец, за да се отърсиш от шока и постепенно да започнеш да проглеждаш. Казвам постепенно, защото доста време трябва само да вдигнеш поглед от земята, проумял, че няма начин да стъпиш на чисто, и да забележиш красотата на храмовете, екзотичните цветове на природата, пъстротата на саритата и тюрбаните и на същите хора, които до този момент са били просто миризма, топлина, тълпа…

Често ме питат защо толкова ми харесва в Индия? Там имало ужасни болести, мръсотия, безкрайна бедност, неприятен климат… Явно не случайно я наричат "тъмна Индия". За случая имам два готови отговора. По-простият е, че "тъмна Индия" няма, но той изисква дълги обяснения, които не всеки има търпение да изслуша. И затова предпочитам да отговоря с втория. Той е изречение, което запомних от един филм: "През Средновековието Европа е научила от Индия, че е добре човек да се къпе по-често от един път в годината". И бих добавил, че каквото и да се каже за Индия, обратното също е вярно. Проумях го след години скитане по безкрайните й пътища.