Мното хубав сборник с пиеси на Йонеско. Чудесно издаден и оформен,
хубав превод на Огнян Стамболиев, добре е, че има и есета и допълнителни текстове и бележки. Йонеско е велик драматург, но е все още не напълно познат у нас, защото беше забранен за театрите и не беше издаван доскоро.
Въздушният пешеходец. Пиеси / За театъра
Автор: Йожен Йонеско
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Леге Артис |
| Брой страници | 500 |
| Година на издаване | 2007 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 557 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9549933727 |
| Баркод | 9549933727 |
| Категории | Драма. Световна, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Тази година (2007) се навършват 95 години от рождението на Йожен Йонеско (1909-1994) – френски драматург от румънски произход. Още с появата си в началото на 50-те години на миналия век странният и провокативен театър на французина от румънски произход Йожен Йонеско предизвика грандиозен скандал. Само за две десетилетия обаче той се наложи не само във Франция, но и в света, и първата му и най-прочута пиеса „Плешивата певица” (1950), както се шегуват някои критици, „вече отдавна пее класически арии”.
У нас нормативната соцкритика го беше забранила. В СССР го обявиха за „антикомунист”, без да е бил такъв. Играеха го рядко дори в родната му страна. Всъщност Йонеско презираше както политиката, така и политиците, странеше от всяка идеология и религия. За разлика от традиционния реалистичен театър, театърът на Йонеско, наречен може би малко условно „Театър на Абсурда” (защото, както казва той: „Абсурден е и нашият свят!”), ни предлага действие без интрига, ирационалност на диалога, метафизичен поглед върху проблемите, непредвидимост и дори абстрактност на ситуациите и мястото на действието, деперсонализация на действащите лица.
В България с възторг бяха посрещнати някои от най-успешните български реализации на негови пиеси: „Плешивата певица” „Столовете”, „Кралят умира”, „Урокът”, „Картината или Палячовщина”.
Този дързък и непристоен автор, който обича Бекет, не обича Брехт, постоянно скандализира и шокира публиката. Смехът му е смях през сълзи, защото „комичното като интуиция на Абсурдното е много по-отчайващо от трагичното. Комичното не ни предлага никакъв изход… то е отвъд отчаянието и надеждата.”
Книгата представя част от най-добрите драматургични текстове на създателя на театъра на Абсурда както и текстове от „Антидоти” - театрална публицистика и критика. Разговорът на литературния критик Клод Бонфоа, под надслов „Между живота и съня”, ни дава възможност да навлезем в тайните на генезиса на творчеството му, връзката и взаимопреливането на театър, литература и живот при Йонеско.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Йожен Йонеско (1912-1994) е роден в Румъния от майка французойка и баща румънец. До тринайсетгодишната си възраст живее във Франция, след което завършва образованието си в Румъния и става учител по френски. През 1938 г. се установява окончателно във Франция. Дванайсет години по-късно публикува първата си пиеса, „Плешивата певица“, с която разчупва всички норми на класическия театър, отхвърляйки изискванията за логика в действието, в психологията и езика на персонажите. Следват „Урокът“ (1951), „Столовете“ (1952), „Жертви на дълга“ (1953), където комизмът все така се обляга на абсурдността на ситуациите и речта.
В по-сетнешните пиеси на Йонеско абсурдът придобива трагичен оттенък, а погледът му се обръща към големите теми на времето и битието – фанатизма, страданието, смъртта. През този период се появяват шедьоврите му „Носорог“ (1959) и „Кралят умира“ (1962).
В последните пиеси на Йонеско все повече преобладава метафизичната тема, действащите лица стават все по-символични, а декорът – все по-фееричен. „Въздушният пешеходец“ (1963), „Жаждата и гладът“ (1966), „Игра на убийство“ (1970) увенчават драматургичната кариера на ненадминатия майстор на театъра на абсурда.
В по-сетнешните пиеси на Йонеско абсурдът придобива трагичен оттенък, а погледът му се обръща към големите теми на времето и битието – фанатизма, страданието, смъртта. През този период се появяват шедьоврите му „Носорог“ (1959) и „Кралят умира“ (1962).
В последните пиеси на Йонеско все повече преобладава метафизичната тема, действащите лица стават все по-символични, а декорът – все по-фееричен. „Въздушният пешеходец“ (1963), „Жаждата и гладът“ (1966), „Игра на убийство“ (1970) увенчават драматургичната кариера на ненадминатия майстор на театъра на абсурда.
