Поредното издание от енциклопедичната колекция От А до Я отвежда на пътешествие из древен и съвременен Рим и оставя усещането, че градът сякаш има нещо общо не с историята, а по-скоро с вечността.
По всяко време и по свой избор читателят може да посети забележителностите, да се запознае с историята, културата, литературата и изкуствата, превзели целия свят. За отмора ще опита някоя от гастрономичните изненади на римляните, ще потъне в душата на града. “Рим. Енциклопедия от А до Я” не е обичайният туристически гид. Тук освен с известни личности и места, ще се запознаете с интересни факти, събития и подробности, свързани с миналото и настоящето на Вечния град. Богато илюстрираната кратка енциклопедия за Рим ще ви подготви за бъдещо пътуване до него. Практическият гид пък насочва към музеи, изложбени зали, ресторанти, магазини и др. с подробна информация за работното им време. Показалецът на имената и местата позволява бързо и точно да се направи необходимата справка.
При щателни археологически проучвания на Палатинския хълм са открити доказателства за още по-ранни поселения през желязната епоха, но в Рим говори единствено традицията – градът е създаден през 753 г. пр. Хр., на 21 април, за да бъдем точни, от Ромул и Рем. От митичната дата начева история, която може да се назове история на света.
В зората на римското летоброене е ерата на не по-малко митична монархия (VIII-VI в. пр. Хр.). Тъкмо през този т. нар. “период на седемте царе” Рим се превръща в истински град. От втората половина на III в. пр. Хр. той започва да разпростира мощта си и отвъд полуострова, развива се, богатее, разраства се. Налага латинския като литературен
език. Превръща се в столица на цивилизования свят. Парадоксалното е, че владетелят, легализирал християнството, напуска Рим, за да основе нова столица, Константинопол. Така историята на Римската империя престава да е история на Рим, а историята на Рим става история на Църквата.
Разтърсил цяла Европа, грохотът на Френската революция стига и до Рим.
На 2 октомври 1870 г. чрез референдум римляните правят своя избор, заявявайки волята си да се присъединят към Италия. На 26 януари 1871 г. Рим става столица на обединеното Италианско кралство, което непременно трябва на свой ред да сложи отпечатък върху облика на Рим.
След похода на фашистите към Рим през 1922 г. Бенито Мусолини превръща града в първата столица на фашистка държава в Европа. С референдума от 2 юни 1946 г. обаче се слага край на монархията и Италия е провъзгласена за република.
По време на Първата световна война Рим остава незасегнат, но в замяна вторият световен военен конфликт нанася значителни щети на Вечния град. След юбилейните 1950-а и 1975-а през 1983 г. папа Йоан-Павел II отбелязва хиляда и петстотин годишнината от Христовите страсти с извънредна Света година. А по случай Светата 2000 г. Рим е преобразен до неузнаваемост.
Рим е и столица на изкуствата. Архитектурните проекти на Бернини и съперника му Боромини превръщат Рим в образец на барока. В Рим започва и диалогът на живописта с реалността. Началото бележат художниците Анибале Карачи и Микеланджело Меризи да Караваджо. Година след година Рим сякаш налага определен избор на художниците. Споровете и залозите придобиват изключително значение и засягат, увличат цяла Европа. Епохата изисква от творците да усъвършенстват
художествените си умения тъкмо в Рим. И така предупреждението на Стендал
от 1829 г., че “единственото чувство, от което пътешественикът трябва да се бои тук, [...] е пресищането от възхита”, изплува с цялата си състоятелност…
Винаги, когато читателят пожелае да се разходи из Рим, трябва само да следва нашия гид, а препратките, обозначени със звездичка, ще му помогнат да свържете информацията и да я използва според предпочитанията и интересите си, докато скита на воля из "Рим. Енциклопедия от А до Я".