Велика книга на велик писател! Гротеска зад един уж "лек" хумор...
Трима мъже в снега/ твърда корица
Автор: Ерих Кестнер
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Унискорп |
| Брой страници | 192 |
| Година на издаване | 2008 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 300 грама |
| Размери | 20x12 |
| ISBN | |
| Баркод | |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Трима мъже в снега" е забавен комедийно-пародиращ роман с много недоразумения, объркани ситуации и щастлива развръзка. Осмива снобизма и превземките на богатите и издига в култ любовта и приятелството. Написан е с увлекателното чувство за хумор, характерно само за Кестнер. Книгата се радва на огромен читателски интерес още с появата си и логично следват четири филмови версии в Швеция, САЩ, Австрия и Германия.
Богатият, ексцентричен и добродушен таен съветник и милионер Тоблер иска да изучава човешкия характер. Представя се за бедняка Шулце, спечелил втора награда от конкурс, организиран от собствения му завод. Озовава се на почивка в Алпите в красив грандхотел. Обаче там бедняците не са на почит… Тоблер ще се сблъска с унижението и презрението, но ще срещне и истинското приятелство, а дъщеря му – истинската любов…
Ерих Кестнер е роден на 23 февруари 1899 г. в Дрезден. Израства в семейство на майстор седлар и домашна прислужница. През 1913 г. постъпва в педагогически колеж в родния си град, но напуска преди да завърши. През 1917 г. е мобилизиран и участва в Първата световна война. В биографичната си книга Когато бях малко момче той обобщава: „Войната започна, а моето детство приключи”. После завършва гимназия с отличие и получава Златната стипендия на град Дрезден. След това следва литература, история, философия и театрознание в Лайпциг. Защитава докторска дисертация и се премества в Берлин. Под много псевдоними пише стихотворения, рецензии и репортажи за различни вестници. Постепенно си спечелва славата на един от най-добрите хумористи и сатирици. Той е преди всичко сценарист и кабаретен артист, популярен най-вече с хумористичните си остроумни книги за деца и със смешно-критичните си стихотворения. Световноизвестните му детски романи Емил и детективите, Антон и Точица, Летящата класна стая, Двойната Лотхен и други са преведени на много езици, издадени в милиони тиражи и филмирани в Германия, Австрия, Швеция и САЩ.
След 1933 г. Ерих Кестнер е преследван от Гестапо, а Хитлер забранява книгите му да излизат в Германия. По площадите на Берлин нацистите изгарят „нездравите” му творби. Сред тълпата, която мълчаливо наблюдава пламъците, е и самият писател. Обявен е за „политически неблагонадежден” и е изключен от Съюза на писателите. На два пъти е арестуван, но по чудо се изплъзва от ръцете на Гестапо. Властите обаче му разрешават временно да публикува „аполитични” книги в чужбина, за да набавят чужда валута за Райха. И през 1934 г. в Швейцария излиза романът му за възрастни Трима мъже в снега.
Умира на 75-годишна възраст в Мюнхен.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Роден в Дрезден през 1899 г. в дребнобуржоазно семейство, Ерих Кестнер живее и твори в един от най-бурните периоди от съвременната история. Неговите произведения контрастират с времето, в което се появяват - в периода между Първата и Втората световна война. Интересен факт е, че Кестнер е един от малкото, а може би единственият автор, който през 1933г. събира смелост и присъства на изгарянето на собствените си книги.
„Трима мъже в снега“ е един от незабравимите шедьоври в творчеството на автора, оставил задълго спомен в сърцата на своите почитатели. Книжката представлява комедийно-пародиен роман, чрез който Кестнер успешно усмива човешките взаимоотношения, базирани на класовата принадлежност.
Един милионер в лицето на тайния съветник Тоблер, впуснал се в на пръв поглед изключително неразумното приключение да се представи за бедняк с името Шулце, приключение, което цели както запознаване с начина на живот на обикновения човек, така и с разкриването на истинската същност на хората. Представете си бедняк в изискан грандхотел, превзети богаташи, иконом, който се прави на милионер, бедняк, който мислят за предрешил се ексцентричен милионер, няколко недоразумения и още куп комични компонента, които изгарждат структурата на този невероятен роман. На фона на този миш-маш се появяват безкористното приятелство и една любов.
Зорница Замфирова, Хеликон Благоевград
Ерих Кестнер (на немски: Erich Kastner) (1899-1974) е един от най-четените немскоезични писатели на XX век - лирик, белетрист, сценарист и сатирик, автор на популярни книги за деца.
Роден е в Дрезден в Кралство Саксония и израства в дребнобуржоазна среда, в семейството на майстора-седлар Емил Кестнер и домашната прислужница Ида Аугустин. По-късно майка му работи като фризьорка, за да подпомага семейния бюджет. През целия си живот Ерих запазва най-нежно отношение към нея.[1]
През 1913 г. постъпва в педагогически колеж в Дрезден, но напуска през 1916 г., малко преди да завърши своите учения. В 1917 г., още ученик, Кестнер е мобилизиран и като артилерист участва в Първата световна война. Завършва гимназия с отличие и получава за това "Златната стипендия на град Дрезден". Следва литература, история, философия и театрознание в Лайпциг, като дори успява да защити докторска дисертация. После се преселва в Берлин, сътрудничи на редица вестници със стихотворения, репортажи и рецензии и си създава име на блестящ хуморист и сатирик, както и на проникновен писател за деца.
След края на Втората световна война Кестнер отива в Мюнхен, където заедно със завърналите се от емиграция приятели основава литературното кабаре "Ди Шаубуде" - за него написва множество песни, оформили модерния немски градски шансон.
Роден е в Дрезден в Кралство Саксония и израства в дребнобуржоазна среда, в семейството на майстора-седлар Емил Кестнер и домашната прислужница Ида Аугустин. По-късно майка му работи като фризьорка, за да подпомага семейния бюджет. През целия си живот Ерих запазва най-нежно отношение към нея.[1]
През 1913 г. постъпва в педагогически колеж в Дрезден, но напуска през 1916 г., малко преди да завърши своите учения. В 1917 г., още ученик, Кестнер е мобилизиран и като артилерист участва в Първата световна война. Завършва гимназия с отличие и получава за това "Златната стипендия на град Дрезден". Следва литература, история, философия и театрознание в Лайпциг, като дори успява да защити докторска дисертация. После се преселва в Берлин, сътрудничи на редица вестници със стихотворения, репортажи и рецензии и си създава име на блестящ хуморист и сатирик, както и на проникновен писател за деца.
След края на Втората световна война Кестнер отива в Мюнхен, където заедно със завърналите се от емиграция приятели основава литературното кабаре "Ди Шаубуде" - за него написва множество песни, оформили модерния немски градски шансон.
