бял, подобно камъчета зад птиците,
се появява фонът от облаци
и докато тъй силно се моля за живот
днес си мисля, че нямам нищо против и да умра
Таникава Шунтаро
(превод: Дарин Тенев)
Пътуване
Автор: Таникава Шунтаро
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Литавра |
| Брой страници | 60 |
| Година на издаване | 2001 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 50 грама |
| Размери | 17x13 |
| ISBN | 954-8537-83-4 |
| Баркод | 954-8537-83-4 |
| Категории | Световна поезия, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Роденият през 1931 година Таникава Шунтаро издава първата си стихосбирка на двадесет години и първата част от творчеството му попада във вълната на следвоенната поезия. Той бързо е откроен от повечето поети с различния си стил, който е донякъде характеризиран и от лекотата, с която сменя и усвоява разнообразни теми и начини на писане, от близки на екзистенциализма идеи, през каламбури, философски поеми, постмодернистични иновации и банално изглеждаща поезия "за масите", до стихчета за деца. Таникава успява да изпише и подпише със своя почерк цялото това разнообразие и още много. Може би това е и причината той да е един от най-четените поети днес, когато стихове почти не се четат. Последните му две стихосбирки (има издадени над петдесет) от 2000 и 2001 година, са писани в разговор с картините на Клее с ангели, които са репродуцирани в книгите.
Тоба 9
внимателно
колкото и внимателно да стъпвам, все пак се появява звук
върху този толкова дълбок килим
това също е съобщение от някой
шепот по-тих от шепот
този звук също е думи
никога не ме е оглушавало скърцането на машините
но сега
запушвам ушите си
здраво и с двете си ръце
и все по-силно
се чува звука от течащата в хората кръв
чува се глас, който ми говори
глас безкрайно спокоен
Таникава Шунтаро
(превод: Дарин Тенев)
***
в ъгъла на големия бял лист
един звук се заражда
подобно ларва
от изстиналата пещера
в дъното на дробовете
излиза дъх
и се смесва с пролетния въздух
никой не се опитва да чуе
но всички слушат сега
разлюляната от вятъра дантелена завеса
виковете на децата
в ъгъла на голямото бяло мълчание
един звук се заражда
подобно мъглявина
Таникава Шунтаро
Превод от японски: Дарин Тенев
ако мълчиш,
трябва да кажеш, че мълчиш
ако не можеш да пишеш,
трябва да напишеш, че не можеш да пишеш
само там е душата...
Таникава Шунтаро
(превод: Дарин Тенев)
има стих
за равновесието на скалата и небето,
който аз не мога да напиша
няма път към думите
който да тръгва от мълчанието
за да достигна мълчанието
ще тръгна от думите
таникава шунтаро
(превод: дарин тенев)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Тази малка стихосбирка е уникална още на пръв поглед – с книжното си тяло. Издателите са я направили по образ и подобие на японските книги, които се разгръщат отдясно наляво.Текстът върви по същата линия, но си е на български език благодарение на преводача Дарин Тенев.
В последно време границата с културата на Страната на изгряващото слънце все повече се скъсява. Българските читатели се увличат не само по японския език, но и от изкуството му. Хора четат хайку, хора пишат хайку... Но поезията на Таникава Шунтаро е различна от кратките „лирични“ форми хайку, waka и танка. За японците „поезията“ такава, каквато я познаваме тук, в нашия свят навлиза едва след модернизацията на страната им. Отначало тематиката й е военна, посветена на световните войни и доста често имитираща Запада, но по-късно тя търпи революция, като се ситуира с японския дух и проправя свои пътеки на развитие. Таникава Шунтаро е водеща фигура в появата и утвърждаването на уникалната японска поезия. В своите над 50 стихосбирки той пише философски поеми, близки до разбиранията на екзистенциализма, каламбури, постмодернистични иновации, поезия „за масите“ и стихчета за деца. Плодовит и разнообразен с тематиките, занимаващи читателите му, дори е заложен в учебната програма на японците. Може би по този повод трябва да го наречем „класик“.
Тази книга е нещо различно от това, което познавате. Тук няма да видите нито хайку, нито манга. Напротив! Тя ще ви заинтригува, защото ще видите как западният подход на писане на поезия се реализира от японците. Нещо като японец да чете българско хайку. Не е ли това интересно и забавно?
„и да приличам, не съм Орфей“ - казва в едно от стихотворенията си – цикъл за град Тоба, Таникава Шунтаро. Да, той си е той – фрагментарен и оксиморонен, който за да се докосне до мълчанието, борави с думите!
Зорница Чернева, Хеликон Велико Търново
