За това ли беше всичко
Автор: Евтим Евтимов
| Издател | Персей |
| Брой страници | 160 |
| Година на издаване | 2008 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 160 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 978-954-9420-97-5 |
| Баркод | 978-954-9420-97-5 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Роман за доброто и злото, за съдбата на човека в хода на историята, за предателствата, които хората правят спрямо близките си и спрямо себе си, за компромисите, с цената на които се купува кариера, за излъганите мечти и идеали, за несъвършенствата, изконно заложени в човека, за кръговрата на времето и живота...
Създадена върху основата на ужасяващи реални истории, книгата далеч надхвърля тяхната конкретност и се превръща във философско обобщение за превратностите в историята и в живота на човека.
Съдбата поставя едни и същи хора в едни и същи ситуации, при които те просто си разменят местата: жертвите се превръщат в палачи и обратно – палачите се превръщат в жертви. Всички се въртят в един омагьосан кръг, като накрая всеки ще си зададе реторичния въпрос: „За това ли беше всичко?”.
През пролетта на 1988 г. Евтим Евтимов е освободен от поста главен редактор на литературния официоз „Литературен фронт”, защото публикува във вестника шумните литературни и публицистични творби на руската перестройка. Колеги и познати започват да странят от него, а той излива това, което го вълнува, върху белия лист. След демократичните промени Здравко Петров и Тончо Жечев, които знаят за тайните писания на твореца, настояват да ги издаде. Но той отказва, защото не желае романът му да бъде политизиран и превърнат в част от калта, която се излива върху идеалите, в които е вярвал.
Сега, две десетилетия след създаването му, този роман за пръв път се среща с читателите.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Политическо-граждански, патриотични и любовно-изповедни са основните мотиви в поезията на Евтимов. Ранните му стихове репродуцират най-характерните теми и образи на времето чрез типичните изразни средства на социалистическия реализъм. Първото му стихотворение е отпечатано във в.Пиринско дело през 1951 г.; от 1953 г. активно сътрудничи на периодичния печат. Болката за деформираното сакрално пространство на традицията, носталгичната привързаност към родния край и неговото героично минало, идеализираният детски спомен се преплитат с травиалността на актуалната за времето проблематика, с идеологичната еднозначност в интерпретацията на действителността. Историческите ретроспекции, притчовите архитипове, фолклорните стилизации, характерни за поетиката на Евтимов, най-често са подчинени на устойчиви идейно-тематични ядра. В по-късната му лирика патетиката е снижена от иронични нюанси; лозунговата монолитност е разколебана от засилената алегоричност, експресивността на изказа подсказва промяна на позицията. Подчертаната диалогичност се допълва от емоционално-психологическо вглъбяване и самоанализ, публицистичната сюжетност отстъпва пред екзистенциалните проблеми на съвременната личност. Любовта е основен елемент в поетичната ценностна система на Евтим Евтимов. Тя е пространство, в което най-цялостно и най-искрено се разкрива обремененият от съмнения и противоречия лиричен Аз. На все по-осезаемата самотност и мъчителните прозрения поетът противопоставя неутолимата жажда за обич. Класическата ритмична структура, близостта до народнопесенната стилистика, успешнитеестрадни интерпретации определят популярността на любовната лирика на Евтимов.
