Не всеки от нас е Пикасо или Моцарт, но у всекиго съществува творческият нагон, който може да му помогне да се самоизрази и да завоюва правото да бъде щастлив. Достатъчно е да проникне до най-доброто в себе си, до онази вътрешна градина, в която няма място за състезания и за болни амбиции. Достатъчно е след това да постави своята свободна изява в услуга на избран от самия него идеал. Изглежда трудно, но не е. Как да стане ли? Ги Корно го обяснява ясно, подробно и много убедително. Възможностите всеки от нас ги носи в себе си. Необходимо е не дори да ги откриваме – просто да си ги припомним. Те тръгват от онова, което според желанието си можем да наречем душа, Бог, енергия… Онова, което е определено от гените ни, от средата ни, но и в много по-голяма степен, отколкото си мислим, от заобикалящия ни материален свят, от универсалното поле на Вселената. Цитирайки многобройни психолози и психиатри, но и анатоми, и ядрени физици, Корно ни превежда през изумителния свят на човешката психика и неизчерпаемите й заложби.

През пролетта на 2007 г. Корно се разболява от лимфома и се оттегля от обществения живот. Обиколката му за представянето на книгата „Най-доброто в нас” е отменена. През есента на същата година по телевизията Корно разказва как протича болест та му и какво прави, за да я пребори, а в началото на 2008-а лекарите обявяват пълното изчезване на рака.

Ключови думи: приложна психология