Една от най-добрите книги които съм чел.Тя е от книгите,които прочиташ на един дъх,още повече,че описва действителни събития.Лично на мен промени много живота ми.Благодарности на автора.Препоръчвам я!
Аз, легионерът
Автор: Георги Лозев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 352 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 395 грама |
| Размери | 23x16.5 |
| ISBN | 9789542805809 |
| Баркод | 9789542805809 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Аз, легионер номер 187992, реших да ви разкажа за всичко, което преживях и научих по време на службата си в легендарния Френски чуждестранен легион. Той беше мое семейство в продължение на няколко години и точно това време оказа най-силно влияние върху живота ми. Повечето от имената в тази книга отговарят на имена на наистина съществували лeгионери, но това не е исторически документ, а роман. Роман, в който съм събрал историите на моите бойни другари – с различен цвят на кожата, религия и националност, но обединени от идеали и морал, каквито рядко могат да се срещнат в днешния свят. Защото в Легиона понятия като смелост, чест и жертвоготовност все още имат истинска стойност.
Но това е и роман за приятелството, за следването на мечтите и безкрайното пътешествие. Защото въпреки опасностите, тежкия режим и желязната дисциплина, винаги успявах да се насладя на приключенията и новите хоризонти, които откривах, благодарение на Легиона. Осъзнах, че пътят е моят живот.
В голям филм си се вкарал, брат.
Бях чул от някаде преди време за легиона и след като разпитах за някакви книги ми предложиха 'Аз Легионерът' купих си я и не съжалих за момент. Това което прочетох вътре ме накара да усетя макар и малка частица живота на тези елитни войни.Легионът е алтернатива за всеки смел и желаещ подобен живот човек. Тия дет казват че предаваш България .. наща мила родина.. бъркат много лошо. Аз съм националист и какво..България ни мачка, политиката ни мачка.. мизерия гони народа но той си мълчи.. младите бягат за по добър живот в чужбина а страрите си умират тука тия млади тето са тука едва заработват за прехрана и разходи камо ли за 2ро дете..ай стойте си националисти в мизерия . На Лозев чест му прави че е намерил начин по неговото време да намери по добър живот.Книгата представя историята на легиона и преживявания които може да те разтреперят а на други да се посмееш добре доста е живописно .Тези които виждат мотивация от подобни неща можете да си купите книгата, няма да сбъркате.
Доста над 18 години съм и доста съм почела. Обичам и военни и исторически четива, но това не ми вървеше и толкоз... Действително е изкуствено прехвалена. И аз не намерих особени художествени достойнства, нито увлекателно разказване. Беше ми в голяма степен като копи-пейст от някаква история на легиона, малко като суха теория от постна дипломна работа. Не можах да мина средата.. Иначе респект пред преживелиците на човека, интересно си е поживял, изглежда доста по-интересно, отколкото е в състояние( поне на този етап) да разкаже...
Внимание, тази книга е за хора над 18 години!!!
Купих книгата за брат ми, но и аз я прочетох с удоволствие. Беше ми много интересно. Абсолютно съм съгласна с мнението на Жана, че тя е книга за всички, които обичат приключението! Ще следя за нови книги от автора, надявам се скоро да ни зарадва с ново заглавие!
Страхотна книга, за всички минавали през казармата. Ще се радвам ако пропусналите я оценят, но мисля, че няма да я разберат. Жалко за останалите, които ще се подсмихнат недоумяващо! Честно казано, ако я бях прочел преди 20 и повече години, щях вече да съм във Франция минимум. Искам второ преработено и Допълнено издание!!! Горещо я препоръчвам!
Извинявам се мн. че до голяма степен съм повторил мнението на Александър Велев но започнах да чета коментарите след като постнах моят.Най-добре ще е да прочетете книгата и да изградите своето мнение защото колкото хора,толкава и мнения!
Кнгата много ми хареса в нея са описани не само преживяванията на българина в леиона,а и части от историята му поздравления на г-н Лозев за книгата.Прочетох я на един дъх и сега от време на време пак си прелиствам някои глави.
Мога да кажа, че книгата е много добра и се чете на един дъх.Освен описание на живота в легиона има и доста интересни исторически факти.Общо взето си заслужава да се прочете.
Здравейте г-н Лозев, нямам честта да ви познавам лично, исках само да споделя, че случайно попаднах на вашата книга към която първоначално бях много резервиран.тъй като не обичам армията и не разбирам ползата от нея в 21ви век, в последствие обаче започнах да разбирам книгата повече като разказ за ежедневното преодоляване на трудностите, които ни поднася живота и сега след като я прочетох мога само да кажа, че много ми помага да се изправям срещу собствените си проблеми и изпитания и да гледам на тях като на предизвикателства тъй като си давам сметка колко незначителни са всъщност.
Началото на книгата, може да прочетете тук http://Линкът е изтрит от администратор.
Книгата е завладяваща и много полезна за младите хора,но тъй като те не оби4ат да 4етат,трябва да се филмира...
Книгата е незнам как да изкажа това което мисля. От малак не обичам да чета книги ама изобщо не обичам и да си призная чесно това е парвата книга които прочитам от корица до корица с огромен интерес.И май това показва колко ми е харесала и заинтрегувала. Евала прекрасна книга БРАВО
книгата е страхотна чета я вече за 3 път заслужава си човек да я прочете
Здравей, Георги! Безкрайно се радвам, че интереса е толкова голям! Дори и отрицателните отзиви, всъщност са положителни, защото са предизвикани от емоциии! Скромното ми мнение на читател е, че книгата е много интересна и истинска! Поздравявам те! И се надявам, ако си идваш към България отново да ми гостуваш :))
Много ми хареса доста се изтормозих обаче с намирането и :)
Книгата е супер написана. Може би една от най-истинските книги, която съм чел наскоро. Чете се наистина на един дъх и представя много интересна гледна точка на млад и интелигентен авантюрист. За мен най-интересно беше сбъсъка на свободолюбивия младеж със суровия легионерски живот.
Според мен, ако имаше илюстрации към книгата на някои от местата, или на военни реликви (даже и рисунки по памет), щеше да е още по-ценна.
Живота в легиона е интересен, наистина има и доста трудни моменти,но да си кажа честно на мен пребиваването там ми се стори повече като на пионерски лагер.На Деян Симеонов ще кажа че ако някой си мисли че ще забогарее в легиона жестоко се лъже.Заплатата там е около 1300 евро,когато си на мисия например в Кот ди вуар заплатата беше около 3000,в Джибути също е толкова но там не е бойна мисия а учебна.Казвам го, хората там са главно заради приклщченията.Поздрави на всички служили във ФЧЛ
Книгата е страхотна ! Като вложен смисъл и послание, като майсторство и художествена стойност и като история. Наистина книгата се чете на един дъх ! Искрено се надявам нападките на някои критици да не обезкуражат Георги да напише друга книга.
Аз вече я чакам с нетърпение :-)
За първи път, когато чух за легиона, беше в далечната 91-ва година. Тогава един бивш легионер, който живее понастоящем в жк Младост, ми разказа за живота и неволите в легионна. За съжеление му се е наложило да се върне предсрочно в България, поради здравословното положение на майка му, директно от Кувейтската пустиня. Където са охранявали петролните кладенци преди началото на \"Пустинна Буря 1\". Тогава, а и доста години след това, за мен беше мечта да попадна на такова място. Уви никога не се сбъдна. Книгата \"Аз, Легионерът\", за мен е потвърждение и допълнение на разказите от 91-ва година. Единственото нещо, което ми дойде в повече е прекомерно използваните от автора абревиатури. Книгата си заслужава отделеното време.
Имам чувството , че навсякъде каквато и да е темата се появява някой , който почва да дава акъл и да псува. Да критикуваш само защото не си съгласен с някой е доста ограничено. Всеки сам си преживява нещата и си знае какво му е на главата. Така , че да определяш дали нечия постъпка е правилна или не ... е направо простотия...
Жоре много се радвам ,че те познавам макар и косвенно. Прочетох книгата ти "Аз,легионерът" тук в Афганистан и държа да отбележа ,че е направо шедьовър(поне за мен) . Въобще не се впечатлявай на подобни коментари от хора ,които незнаят какво е това да загубиш брат по оръжие или да видят тежко ранен другар. С най-добри пожелания: ефр. Димитров Кандахар , Афганистан
Жоро,
благодаря за хубавото мнение от мое и от името на Георги.
Каквото и да говорят хората, аз най-добре знам, че той написа книгата не за печалба или да се хвали, а защото искаше да сподели нещо от сърце и се надяваше думите му да докоснат другите хора. Щом има такива мнения като твоето, значи трудът му си е заслужавал.
С усмивка седнах да си напиша и аз мнението. За съжаление погледнах коментарите преди мен... Не ми се влиза в полемика дали Г.Лозев е \"...е една слабохарактерна личност продала себеси и наи-святото, своята Родина...\". Мисля, че просто няма смисъл. Категорично се разграничавам от подобно мнение. Научих за книгата случайно, стана ми интересно и понеже от години живея в чужбина, се свързах с автора за информация как мога да си я набавя. Той ме насочи към сайта на \"Хеликон\". Поръчах я, имах известни съмнения относно доставката, но... се оказа че грешах. Пратката се получи навреме. Благодаря на \"Хеликон\", в мое лице спечелиха още един клиент зад граница.
Та за книгата... Определено ми хареса. Не твърдя, че Жоро Лозев е най-добрия писател, в никакъв случай. Но грабва със своята искреност, пропита е с чувства, които се предават на читателя. От неизвестноста през първите дни в новобранския център, през еуфорията от покриването на нормативите и придобиването на увереност в себе си - в центъра за обучение в Кастел, до осъзнаването на носената отговорност и сериозноста при изпълнението на реални мисии. Видях как се променя характера на индивида, как някои не издържат на напрежението - физическото и психическото. Това е история от извора. Говори се за качества като смелост, доблест, себеотдаване, солидарност, колективен дух - все неща, които като че ли са позабравени напоследък, или пък е \"модерно\" да се отричат. Успоредно със сюжетната линия се запознах с историята на Легиона, и това е начин по-дълбоко да вникна в света на легионерите. С разказите за случилото се с другарите му след раздялата, придобих по-пълна представа за живота на тези хора. И накрая видях как в един миг живота му се обърна. Последните страници са пропити с тъга, че това е края на битието му на легионер. Тъга по раздялата с приятелите, на които винаги може да разчита. Следва едно ново начало. Живота продължава, а опита е ценен. Защото \"ЛЕГИОНЕР ЗА ЕДИН ДЕН, ЛЕГИОНЕР ЗАВИНАГИ\".
За себе си знам, че се чувствам обогатен. Макар и преживяно от друг човек, чрез тази книга получих истинска представа за Легиона. Мисля достоверна, а не изпълнена с измислени разкази за лични геройства. Такива на маса сме слушали всички. Това е различно, това е една изповед. Остава ми едно - да се надявам че някой ден ще се запозная с Жоро Лозев лично. Ще е удоволствие да му стисна ръката.
Когато гледах представянето на книгата в Шоуто на Слави,реших,че трябва да имам тази книга.Тъкмо бях започнала работа и все още не бях взела заплата и нямах необходимите пари да си я купя.Продадох пръстен,който имах от баба си и така книгата беше моя.Не съжалявам за загубата на пръстена,защото в книгата открих много по-ценни неща.
Разказите за скъп за мен човек,ме върнаха в детските ми години,когато бях щастлива.Спомените оживяха и накараха сърцето ми да бие по-бързо.
Георги,благодаря ти,с книгата си ти успя да докоснеш душата ми!
Имаме нужда от хора като теб,които да разказват за истинските хора,за смелите мъже и за безкористното приятелство!
Ами аз наистина съм приятел на Георги, но именно защото съм такъв бих му казал ако книгата не е добра. Така е, всеки има право
на мнение, но не мисля че човек който е напуснал България е "слабохарактерен". Понякога животът ни поставя в ситуации в които нямаме избор. И понеже също съм автор(но публикуван чрез амазон) твърдя, че написването, редактирането и оформлението на книга е много трудоемък процес. За мен силата на книгата въобще не е в описанието на френския легион, а в идеята за това как трябва да се борим с трудностите и да търсим нови възможности.
Ей ще взема да я прочета тази книга:)
Радвам се на всеки един от коментарите на тази страница. Без значение дали са положителни или отрицателни, те показват интереса към книгата и ме подтикват да продължа с писането.
Благодаря на всички вас, които отделихте от времето си и дадохте своето мнение тук на страницата на Хеликон.
Георги Лозев
Обичам племенника си,зная че сърцето му е направлявало ръката да излее с думи преживяното!Той реализира копнежите и мечтите на на нашата фамилия!
Драги дами и господа. Имам чувството, че всички вие пишете без дори да сте прочели книгата.Пишете от позицията на приятели на автора и вашите коментари не отразяват абсолютно нищо от самата книга, а в същност нищо ново под слънцето.Всичко за историята на Френския легион е написано многопреди публикуването на \"Аз легионерът\"
Книгата според мен е доста посредтвена.
Бих искал да кажа лично на приятелчето Джамбов ,че всеки има право на мнение . Много българи напускат страната , за да търсят по добър живот но трябвали да се гордеем с тях.Приятелче,аз съм служил три години години като подводничар, и също мога да разкажа много весели истории но не парадирам с това.Гордея се с милионите българи,които въпреки тежките условия за живот останаха в България.
Присъствах на представянето на книгата в Пловдив. До сега не съм изказал мнение, защото не ми остава много време за четене – е най на края я дочетох. Ще кажа простичко – браво Жоре, страхотен стил и майсторско преплитане на трите сюжетни линии. Книгата просто ме грабна. И аз като останалите ще чаками следващите ти книги / не ни разочаровай/. Знам, че при всяка възможност яхваш мотора – води си записки, мисля, че имаш дарба и ще се получи страхотна книга и може би не една. Горд съм че те познавам.
Искам да кажа нещо лично на Венци, който написа:
Защо всички вие не прочетете книгата \"ЛЕГИОНЪТ\" издателство Распер 2000г. Аз мисля, че Георги е една слабохарактерна личност продала себеси и наи-святото, своята Родина. За човек ,чиито девиз е \"легионът е моята родина\" няма място в моята бедна но единствена за мен БЪЛГАРИЯ
Виж приятелче, не може а и никой не ти дава право, ти да определяш кой има и кой няма място в БЪЛГАРИЯ - тя не е само твоя. А и не може да обявяваш за слабохарактерен човек, на чийто място никога не си бил, а и ако попаднеш няма да остискаш. В този ред на мисли трябва да се обявят за предатели всички футболисти, лекари, строители, готвачи и много други, които поради една или друга причина работят зад граница. Аз съм служил на Гръцката граница и съм видял много глад, студ и мизерия и мога да ти кажа, че сега когато разказвам отделни случки от този период винаги го правя с голяма доза хумор и хората остават с впечатлението, че е било едва ли не курорт и само Аз си знам какво ми беше тогава. Исках да кажа – помисли си малко след като си прочел книгата какво му е било на „слабохарактерния” Георги, и тогава давай оценка. Аз лично съм горд с това, че го познавам лично и съм горд с много други българи като него и ме е яд на държавата, / политиците / че принудиха много достойни българи да напускат по този или подобен начин нашата Родина.
Прочетох книгата на един дъх. Освен че самата книга е много увлекателно написана, ми беше още по-интересно да я чета, тъй като Жоро ми е приятел и си го представях във всяка една от ситуациите, в които е бил. Ощо повече ме изненада това което той ми каза при представянето на книгата, че за решението му да постъпи в легиона му е повлияла и книгата "Крепостта на мъртвите", която по случайност бях намерил в библиотеката у нас още в студентските ни години.
Жоро, имаш талант за писане, очакваме следващата ти книга за Никарагуа, примерно.
Георги, благодаря ти, че си написал книгата. Много ми помогна
Най-добрата книга..Думите не стигата..за тези,които разбират няма смисъл да се коментира!!! Георги-той е просто истински мъж,който трябва да ценим и уважаваме..Лично аз съм горда с него и с това,че е българин..
Венци, и книгата на Петър Нинов не е писана от човек, който е бил в легиона. Книгите на издателство Распер са много хубави и са предимно на военна тематика. Не мога да отрека, че са интересни. Но пак повтарям - те са документални книги, чисто информативни за структурата на легиона. Книгата на Георги е роман, лично преживяна история. Написана от човек, който е бил там и е преминал през всичко това. Тя не е само наръчник за кандидат легионери, а книга за всеки, който иска да се почувства авантюрист. Всеки, който разбира какво е смелост и чест. Написана е много позитивно, с много чувство за хумор и без авторът да натрапвя собствените си разбирания за живота.
Говоря конкретно за книгата "Легионът " от Петар Нинов.
Венци, книгата, за която говориш "Как да стана легионер: Загадката на легиона" от Пламен Григоров е интересна, но това е научно изследване за Легиона, чисто информатично за различните полкове, обучението и историята на Легиона. Пламен Григоров не е бил легионер. Книгата на Георги е съвсем различна - затова е и първият роман от българин за Легиона. Георги е описал собствените си преживявания. А да наречеш слабохарактерен един мъж, който е минал през една от най-елитните армии в света, е меко казано смешно. А колкото до това, че е продал себе си и родината си, не те разбирам. Повечето акции, в които днес участва Легионът, са акции, в които и България праща своите момчета. И те са на една страна. Тоест не можеш да кажеш, че се е бил срещу Родината си. Просто е пробвал късмета си навън. Той го казва съвсем ясно в книгата, че обича България, просто в моментът пътят е неговият живот и обикаля света.
Защо всички вие не прочетете книгата \"ЛЕГИОНЪТ\" издателство Распер 2000г. Аз мисля, че Георги е една слабохарактерна личност продала себеси и наи-святото, своята Родина. За човек ,чиито девиз е \"легионът е моята родина\" няма място в моята бедна но единствена за мен БЪЛГАРИЯ.
Страхотна книга написана от истински мъж! Горещо я препоръчвам! Всеки ще намери нещичко за себе си...
В последно време рядко се среща толкова интригуващо четиво.
Страхотна книга, поздравления за автора!
Искам да уточня нещо по въпроса за заплатите, тъй като в коментара си Деян споменава 6500 Евро, което е грешно.
Някога ни плащаха във Френски франкове и бяха 6500 Френски франка , това се равнява на около 1000 Евро.
Някога получавахме тази заплата едва след 10 тия месец служба. Днес легионерът получава своята заплата от първия ден, в който бъде приет в редиците на Чуждестранния Легион.
По време на мисии заплащането е определено по-високо, но там заплатата се определя според мястото, където те пращат. В Чад стигнах до 20000 Френски франка, което се равнява на 3000 Евро.
от фейсбук
Легионът не е за случайни хора..., а само за сведение- в книгата човекът казва, че заплатата им е 6500 евро на месец! Представете си, какво правят за тези пари! :)
взето от фенстраницата на книгата във фейсбук
Силните мъже са родени войници.Те са такива и в живота.Хора на честта .Сигурна съм,че Жоро може да се пребори с всякакви предизвикателства в живота.
взето от блога на Георги
Г-н Лозев,поздравления за прекрасно написаната книга!Темата за Френския легион ме занимава отдавна и ми е интересно да научавам нови неща.До преди да излезе книгата ви винаги съм се чудел,защо няма написана българска книга за Френския Легион след като там са служили българи.
Трябва да ви кажа,че прочетох книгата Ви за по-малко от 24 часа,буквално на един дъх!
Според мен Вие имате талант на много увлекателен разказвач и се надявам да продължите да пишете и в бъдеще.Може би за Никарагуа или каквото и да е,но искрено се надявам книгата Ви “Аз,Легионерът” да не е единствената.
взето от блога на Георги http://Линкът е изтрит от администратор.
Използвах почивката около празниците за усилено четене на книги и първата книга, която прочетох беше “Аз легионерът”. Впечатлена съм от позитивизма и усета към хубавите неща на автора и начина по който това е повлияло на мисленето му и на живота му.
Георги, абсолютно си прав за:
“Разбрах колко често страхът и предразсъдъците пречат на хората да вървят по своя път и ги отдалечават от мечтите им.”
Книгата ти за мен е извор на оптимизъм и положителен пример за това как трябва да реагираме на трудностите и да следваме мечтите си. Благодаря ти!
Роман, в който идеалите от романите на Хемингуей се смесват с приключения от романите на Дюма - и всичко това преживяно лично, и искрено и увлекателно описано от автора.
Наскоро осъществих най-краткото си пътуването от България към Франция благодарение на тази книга - "Аз, Легионерът" на Георги Лозев.
Като миролюбив литератор никога не съм си падала по военни истории, но този роман не само ме грабна, а и на няколко пъти ме трогна до сълзи. Препоръчвам го от сърце на всички, които искат да преживеят една спираща дъха авантюра, да отвърнат поглед от кризата, безпаричието, грипове и подобни щуротии, с които ни затрупват всеки ден, и да вдигнат поглед към съвсем други неща, като чест, солидарност, сътрудничество, доблест, смелост, взаимопомощ.
Най-после истината за това място. Все пак някой трябваше да я каже, защтото има много мочета и те сикат да отидат там.
Като литаратурно произведение е страхотна! Искам да призова автора да продължи да пише вече и романи, като използва своя богат житейски опит!
Поздрави от мен Иван ( един, който преди години не можа да реализира мечтата си да бъде легионер!)
Книгата наистина е много стойностна. Трябва да я прочетете, за да си отговорите на много въпроси, които често си задавате в ежедневието.
Благодаря ти Екатерина, поздрави от мен и Бела!
И най-сърдечни поздрави на автора и на ПР-а!
И аз изгарям от нетърпение да я прочета...Дали има шанс да се издаде и в Канада? Може и на френски!
В момента чета книгата и толкова ме грабна, че изоставих Изгубения символ на Дан Браун. Купих я и я зачетох от любопитство, но толкова ме развълнува, че в момента с нетърпение чакам вечерните часове, когато я чета.
Хайде още нещо от мен.
Гостуването на автора на книгата в "Шоуто на Слави"
http://Линкът е изтрит от администратор.
Не знам дали съм добър ПР и редактор, но знам, че ми беше изключително приятно. Когато работиш за хубав продукт, нещата се нареждат от само себе си. Докато редактирах книгата и много се смях и много плаках. Защото всичко вътре е истина - всеки успех е наистина постигнат, но и всяка смърт не е просто измислица. Това е най-голямото предимство на книгата - да видиш как един човек наистина може да се справи с трудностите,, стига просто да гледа на тях като на предизвикателство. Възхищавам се на автора за това, че има уникална гледна точка към живота - никога не се отчайва и не се оплаква.
Една от книгите, които се четат на един дъх : започнеш ли я - няма спиране докато не прочетеш и последната страница. Написана е увлекателно, и те грабва още с първите редове. Препоръчвам я горещо!!!
Благодаря на всички вас, които ме подкрепихте. Благодаря и на Бела, която наистина е най-чудесния пиар и признавам, че без нея представянето на книгата в книжарница Хеликон на хотел България нямаше да има този успех.
Желая ви много късмет през новата 2010та година, тъй като късмета се оказва най-важното нещо в този живот. Знам че някои ще ми кажат, че е здравето, но спомнете си че повечето от Титаник бяха здрави, ала нямаха късмет.
Весело посрещане на новата година и НАЗДРАВЕ!
Моят приятел Георги написа книга. Всъщност три книги в една. Казвам три книги, тъй като три са основните теми. Първата е постъпването на Георги във Френския чуждестранен легион и физическите и психическите изпитания на кандидат-легионерите. Втората е за историята на легиона. Третата са репортажи от африканските мисии, в които е бил моят приятел. Много бързо прочетох книгата.
В началото се вълнувах, тъй като си представях добре стресовите условия, на които Георги е бил подложен в първите месеци на службата си. Най-покъртителна е представа ми, че моят приятел се бори абсолютно сам с трудностите. Най-вълнуващо е откритието, че успехът на човек зависи от съзнанието му, а не толкова от мускулите (условията).
Георги може не само добре да стреля, но и да пише. Неговите истории от африканските мисии са увлекателни репортажи. Четях ги, радвайки се, че моят приятел осъществява мечтата си да пътува и открива света.
Човек не би могъл да разбере нещата, които никога не е изпитвал, казва Георги. Но въпреки това, нещата, които не разбираме, могат да ни вълнуват, добавям аз. Моят приятел Георги се завърна от Френския чуждестранен легион с вълнуващи истории.
Присъствах на представянето на книгата на Георги Лозев и наистина останах с много приятни впечатления от презентацията й. Това, което не ми хареса е, че Георги не представи своя пиар Бела, благодарение, на която това събитие нямаше да се състои.
Историите в книгата ми бяха много интересни. Стилът на писане е супер. Един мой познат ме изуми като го видях да чете книгата, той по принцип книги не чете. Така че е доказано увлекателна:)
Книгата ме завладя още от първите страници с откровения си и неподправен стил. За да не повтарям горните мнения ще добавя, че за мен най-силен е краят и изводът, който можем да си направим от него.
Книгата показва прераждането на човешкия характер. Един млад и свободомислещ човек минава през суровия живот на легионера и военната дисциплина, за да стане още по-силен, по-свободен и по-целеустремен. Тя не е книга за войната и насилието, а книга са силата на приятелството, за честта, достойнството и човешкия дух.
Започнах да чета книгата с малко подозрение,защото от всичко на този свят най-много мразя насилието.Мислех,че това е книга за
супермени.Но още с първите си редове книгата \\\"Аз,легионерът\\\" ме
завладя със своята откровеност.Разбрах,това е книга за младия
човек,който се възползва от свободата си и иска да полети,който търси решение на проблема\\\"Как да променя живота си\\\" и решението е да напусне Родината си.Да,разбирам майката,
изпратила сина си,като хиляди български майки,просълзена и
изпращаща своя син,търсещ щастие по света.
Плочетох за мотивите на този млад мъж непреминно да успее,
за неговия висок дух.Разбрах от книгата,че това което е свързвало
легионерите независимо дали са в къщата-майка или на мисия
на края на света е девизът\\\"Чест и вярност\\\".
Все още дочитам книгата\\\"Аз,легионерът\\\".Книгата,описваща толкова
откровено мислите и чувствата на младия човек отиващ там от отчаяние,невиждащ перспектива в собствената си страна и излизащ мъж вярващ в себе си,търсещ своето място под слънцето.
Книгата е страхотна. Много е интересна, но същевременно е и забавна. Няма да съжалявате ако я прочетете.
Книгата наистина спокойно може да се чете от всеки. Не е непременно за любителите на различното и нестандартното. Написана е увлекателно и с тънко чувство за хумар. Наситена е с историческите данни, които правят разказа още по-образен и в никъкав случай не пречат, а напротив идеално допълват историите. Не преведените реплики на френски, английски и руски език по оригинален начин хвърлят читателя в реалността на легионерския живот. Прочитането на тази книга в никакъв случай не би било загубено време ...
Нека заглавието не ви заблуждава - тази книга не е само за военни. Тя е за всички, които обичат приключението и чрез него изучават и опознават света. Книгата не е наръчник на съвременния професионален войник, тя е събрани спомени от места и събития, в които да си силен, храбър и мъжествен е въпрос на оцеляване, но и начин да откриеш още много сродни души.
Препоръчвам я!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Винаги съм се чувствал странно, попадайки на книга, която да ме провокира като мъж, войник и човек, който държи на понятия като чест, достойнство и воля за справяне с всички трудности, които се изправят пред мен.
Легионер Лозев определено ме „закачи“ по тези понятия, които отдавна се въртят в главата ми без определена цел и посока. Дори смело мога да заявя, че успя да ги канализира донякъде и да ме доведе до състояние, в което наистина да осъзная кое е ценното в живота ни и кое можем да отделим настрана „да чака“.
Книгата е стегната и бърза, по войнишки, по легионерски. Динамиката, която задава, ни грабва във високото темпо на разказа, а трудностите и преживяванията на легионерите стават някак си близки на читателя и той започва да ги съпреживява.
Легионер Лозев определено ме „закачи“ по тези понятия, които отдавна се въртят в главата ми без определена цел и посока. Дори смело мога да заявя, че успя да ги канализира донякъде и да ме доведе до състояние, в което наистина да осъзная кое е ценното в живота ни и кое можем да отделим настрана „да чака“.
Книгата е стегната и бърза, по войнишки, по легионерски. Динамиката, която задава, ни грабва във високото темпо на разказа, а трудностите и преживяванията на легионерите стават някак си близки на читателя и той започва да ги съпреживява.
Иван Симеонов, Хеликон Варна (Мария Луиза)
