Амели Нотомб има невероятен поглед върху света. А "Биография на глада" стана любимата ми нейна книга.
Биография на глада
Автор: Амели Нотомб
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Брой страници | 160 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 185 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789545298271 |
| Баркод | 9789545298271 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Консумирането на красотата не я накърнява."
Гладът, схващан в най-широкия смисъл, гладът като порив, като стимул, като мотив - това е темата, избрана от Амели Нотомб в поредния й роман и развита блестящо в присъщия й лек, четивен стил и с приятното й чувство за хумор на фона на автобиографични моменти от детството й.
Мечтата на физиците е да успеят да обяснят Вселената с един-единствен закон. Изглежда, че това е трудно. Ако предположим, че аз съм една Вселена, то моята единствена движеща сила е гладът. Не казвам, че имам монопол над глада - това е най-разпространеното човешко усещане. Смятам обаче, че аз съм шампион в това отношение. Откакто се помня, умирам от глад.
Произлизам от заможна среда, вкъщи никога не е липсвало нищо. Това ме навежда на мисълта, че моят глад е специфичен - той е социално необясним.
Нека уточня също, че гладът ми трябва да се разбира в широк смисъл - ако беше просто глад за храна, положението нямаше да е така сериозно. Впрочем съществува ли глад само за храна? Може ли стомашният глад да не е израз на един общ глад? Под глад разбирам ужасяващата нужда от нещо, изпитвана от цялото същество, мъчителното усещане за вакуум, стремежът не толкова към утопичната насита, колкото към простата реалност - там, където няма нищо, да се появи нещо.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Каквото и да кажа за книгите на Амели би било недостатъчно силно като апломб и емоция. Истината е, че четейки я, аз избухвам като Свръхнова...
Гладът е главната движеща сила в романа „Биография на глада“, но дали става дума за частен случай въобще?! Отговорите са на езика на четящия... Амели все едно си играе с думите. Подхвърля ги и жонглира по толкова лек, но в същото време затрогващ и интелигентен начин.
Само Нотомб и Мураками придават този специфичен вкус на „храната“, за да съм заситена докато ги чета. Чрез книгите им научавам много повече за себе си, отколкото живеейки своя собствен животец. По някакъв странен начин неизбежно се стига до там да правя неволен паралел между Амели Нотомб и Харуки Мураками, двамата ми любими автори. Колкото Мураками говори на свой специфичен, бих казала „неземен“ език, толкова Нотомб говори със семпли думи за философски неща. Какво ги обединява ли? Очевидно е - неподражаемия им стил и страната на изгряващото слънце...
И ако след всичко казано за Амели, не съм предизвикала интереса ви, то тогава ще цитирам самата нея „Имаше Господ там, където имаше ожесточено очакване, хиляди пъти осъществявано и винаги оставащо незадоволено, където имаше чудо на нарастващото, стигащо до екстаз желание.“ Изпитвали ли сте някога неописуем глад за книга?! Е, на мен ми се случи с „Биография на глада“. Съжалявам само за едно, че книгата има край...
Веселина Желева, Хеликон Бургас
Последният, т.е. първият от трилогията биографични „японски” романи на набралата скорост белгийка. Серията върви хронологично отзад напред у нас след „Изкупление и трепет” и „Нито Ева, нито Адам”, за да завърши с детството на дипломатската щерка в Япония, Китай, САЩ, Лаос, Бангладеш. „Биография на глада” е по-скоро един био-географски атлас на самата Нотомб, представен отново в типичния й задълбочен, понякога леко абсурден стил.
Елена Бойчинова, Хеликон София - Витоша
Книгата, озаглавена „Биография на глада“, разкрива живота на авторката, чийто спътник във всеки град, в който се премества със семейството си, е гладът.
Още от ранното си детство авторката се отличава от останалите деца по поведение и разсъждения, това е и причината да изживее по нетипичен начин детството си – често с махмурлук и сериозна литература. Нейният необикновен глад се реализира чрез различни зависимости и нужди – глад за храна, глад за вода. Изпивайки литри вода, тя издига водата в култ. Като цяло изпитва глад за всичко, което може да получи един човек, а за своите 21 години е минала през толкова много крайности. Гладът й за обич е насочен към обожаваната от нея сестра, майка й и баща й, като вярва, че обичта трябва да се изисква. За да изживее истински живота си, героинята счита, че трябва да обичаш, мразиш и желаеш до краен предел.
Стилът на Амели Нотомб е неповторим и несравним. „Биография на глада“ се отличава с динамичното развитие на сюжета, както и със специфичния изказ – не е необходимо да се зачиташ по-обстойно или да спираш, за да осмислиш казаното, а сякаш с развръзката на действието, читателят поема написаното от авторката, и го разбира.
Теодора Костадинова, Хеликон Пловдив - Център
Автобиографично произведение. Авторката за пореден път ни показва самобитния си талант и прецизното си чувство за хумор. Действието се развива в много страни, там където се мести семейството й (с баща - посланик) – Китай, Япония, САЩ, Бангладеш и др., навсякъде писателката изследва генезиса на глада – физическия и духовния. Като дъщеря от заможно семейство, никога не и липсва храна за физическо съществуване, но поставена при еднакви условия с жителите на Бангладеш, се опитва да достигне тяхната агония, и да си отговори на въпроса – Кога започва процеса на уеднаквяване? В Лаос заболява от анорексия, глада поражда търсене и се преоткрива чрез писане. Болестта идва, като форма на житейски урок, а писането е тъканта даваща себеизразяване, но и живот в тялото. “Няма по-добра школа по материализъм от продължително гладуване“- споделя Амели. Глада поражда глад за всичко – всеобхватен, върховен.
Марияна Ангелова, Хеликон Стара Загора
Белгийската писателка с аристократичен произход продължава да ни очарова с книгите си. Книгата е отново автобиографична като този път засяга изцяло детските и юношески години на писателката. Едно безкрайно смело и интелигентно дете се сблъсква с реалността в Япония, Китай и Америка. Ако не ви е познат стилът й – стегнат, провокативен и същевременно хумористичен и самоироничен, непременно трябва да заложите на тази книга – на това истинско бижу. Това е сигурно и единствената книга в човешката история, в която се разказва как името България е по-известно от това на Белгия за един американец ;).„Биография на глада”
Мартина Мартинова, Хеликон София - Витоша
Амели Нотомб, детето-чудо на френската литература от последното десетилетие, е родена през 1967 г. в Япония от родители белгийци. Прекарва детството си в Далечния изток, където баща й е посланик - Япония, Китай, Лаос, Бирма, Бангладеш. Завършва филология в родината си, след което заминава отново за Япония и там работи като преводачка. След завръщането си в Европа се отдава на писане. Авторка е на дванайсет романа. Всяка година издава по една книга и тя неизменно става събитие. Клубовете на почитателите й се множат, преведена е на повече от двайсет езика. На българския читател е позната с романите си "Изумление и трепет" - награда на Френската академия (1999), и "Козметика на врага".
"Хигиена на убиеца" (1992) е първият роман на Амели Нотомб, с който тя се прочува.
"Хигиена на убиеца" (1992) е първият роман на Амели Нотомб, с който тя се прочува.
