Има ли значение една точка? Един подпис? Подписът е собственоръчно съгласие. Точката е завършек. И в двата случая по обичайния ред на нещата след писане, текст, изречение, дума, буква. Ако пък точката е след подписа? Ето:

Ясно, категорично и други точки и черта над буквите, стриктни линии, изящни извивки, артистично ясен почерк, такъв е бил и неговият калиграф — този самотник-бунтар в унгарската литература. Мислител-еретик, вулканичен мъдрец, многожанров владетел на знания и форми на словесното изразяване.

„Роден съм в 1888 година. След много перипетии станах учител и писател. Понастоящем съм университетски преподавател. Много съм работил, преживял съм няколко трайно критични кризи, сега съм вече уморен. Толкова ми е биографията."

Взискателен към себе си, към другите, към всичко, написано от него, към език, стил — тъй обобщаваше веднъж авторът същинското за себе си. Сега сбит, друг път ерудирано многословен — той създаде богато творчество. Стиховете си, от които честити читателю, ви предлагаме четиридесет в блестящ превод от Георги Крумов, той все преправяше, пресяваше. Тези пресътворени от стотината, оставени с примирение от Милан Фющ като... предопределени да пребъдат.

Които и лирически творби да прочетем, да присвоим — независимо от това дали са написани в младите или по-старите години, — от всяка една блика „красиво благородство". Преживяна преходна взаимност между сгъстени спомени от „тромави столетия" и бурни мигове и жажда за споделено познание.


Хокаха го, нападаха го, пренебрегваха го, пишел дълги редове, трудно смилаеми, наситени откъм митологии и емоции стихове.

„Като падаща звезда сред другите, кръжейки: такъв бе моят път" и „във мен се вторачват само четири стени разжарени, гневът скарлатен ти Господ..." Триеточие или много...

Автор на самобитна естетика ..Видения и вълнения в изкуството", на драми, на прочутия роман ..История на жена ми", носител на награда „Кошут", предложен за Нобелова награда (1965), починал през 1967 година. Пожелавам ви първата ви среща (първата книга на български) с мислите на самобитния Милан Фющ, ,.потомък на пророци", да ви обогатява.




БЕЗНАДЕЖДНО
О мои мисли, лехи със бурен непотребен,
в които всеки нежен кълн е стъпкан и изтребен,
от дива, подранила буря...

Но в тях и бучинишът чуден цъфва още
и конският босилек се прозява
и като малък грях вечерникът примигва нощем.

С какво бих могъл тук да разтуша сърцето?
Какво би разведрило тук душата пак?
Нима виреещият под сълзите буреняк?
Тук всичко само в сенките се връща,
телото ми покрива само тъмнота
и със ръцете си отново ме прегръща —
преходността.