Когато Чарлз Фрейзър спечелва престижната национална награда за книга в Америка през 1997 година с романа си “Студена планина”, всички са много учудени...Това от една страна е първата му книга, а от друга сериозно и драматично произведение, засягащо толкова важен период в американската история – гражданската война.
Учудването е, че един млад автор е създал почти епично произведение, в което детайлите, описанията, добросъвестността към всеки факт имат стойност.
Тази любовна история има за свое внушение старозаветното “Защото любовта е силна като смъртта”...Сред ужасите и жестокостите на войната, двамата главни герои оцеляват само със спомените за няколко мига и едно обещание за завръщане... Пътят на Инман към любимата е труден и пълен с перипетии, а в нейната самота има моменти на лудост...Верността на двамата е единствената им опора и сила. Фрейзър харесва своите герои и смело ги одарява с най – важното – способността да обичат – “Блажени обичащите”, въпреки страданието, въпреки болката...Тъмното или светлото надделява в крайна сметка?
Романът се родее с най-добрите образци по темата “любов по време на война”, заради умелото представяне на човешката нужда от нежност и топлина и безсмислеността на войната. Гибелта на синовете и безсилието на жените – предопределят пацифизма на главния герой и на автора. Кинематографичността на книгата е осигурена от живописния маниер на повествование, което режисьорът Антони Мингела не е подминал.
Българските читатели и киномани заслужават и книжовна и филмова среща “Студена планина” след световния успех на историята.