Планетата в края на времето

Автор: Фредерик Пол
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Бард
Брой страници 384
Година на издаване 2001
Корици меки
Език български
ISBN 9545852143
Баркод 9545852143
Категории Фантастика, фентъзи. Хорър, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Пълно име: Фредерик Пол (Frederik Pohl)
Роден в Ню-Йорк. Живее и учи в Бруклин (отначало - общо училище, по-късно - техническо училище). На 17 г. участва в Първата Всемирна конвенция на фантастите (във Филаделфия), на 19 г. заедно с Айзък Азимов, Сирил Корнблът и Деймън Найт основава общество на Футурианците. В същото време започва да издава две НФ-списания - "Astonishing Stories" и "Super Science Stories", където под различни псевдоними публикува и собствени призведения. След военната си служба във ВВС на САЩ (1943-1945) дълго време работи като литературен агент. До 1969 е издавал списанията "If" и "Galaxy". От 1953 г. започва да публикува произведения, подписани със собственото му име. В тези години създава няколко призведения в съавторство със Сирил Корнблът, като разказа "Среща" е награден с "Хюго" през 1973 г. От 1954 до 1991 г. Фредерик Пол сътрудничи с Джак Уилямсън (най-известните им призведения са трилогията "Звездното дете", 1969 и дилогията "Сага за кукувицата", 1983).

До началото на 70-те години разказите на Пол са били по-удачни, отколкото романите му, но след прекратяване на активна издателска дейност той се показва като талантлив романист. Първият му роман, написан "на свободна практика", "Човекът плюс" е награден с премията "Небюла" (1976), втория - "Гейтуей" - "Небюла", "Хюго" и мемориалната премия на Джон Кемпбъл (1977).


Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети