Когато бях двадесетгодишен за първи път прочетох книгата "Пловдивска хроника" от Никола Алваджиев. Книга за Пловдив, написана с много любов и носталгия - книга за всеки пловдивчанин. Изуми ме съхранената памет на автора, който сякаш на всяка страница възстановяваше отново и отново безвъзвратно отминалото време на един град, за да го съживи за поколенията.
Не се наемам да твърдя, че този албум е продължение на Алваджиевата хроника, но той донякъде е моята и нашата разходка през годините по места, където са се срещали дедите ни, нашите родители, самите ние, нашите деца.
Всеки град живее своя спомен така, както всеки спомен е предизвикателство за нов живот. ...
Мимо Райчев