"Сянката на Лай: метафори на властта в киното" прави първия психоаналитичен прочит на българското кино от края на XX в.

"Мера според мера", "Време разделно", " Граница", Кладенецът", "Тишина" и трилогията "Екзитус", "Мълчанието" и "Забраненият плод" са подбрани заради знаковото им място във филмовия метанаратив за отношенията на човека и властта, който стига и до широки обобщения на колективното, социалното, политическото, историческото и националното.
Анализирани са "сюжетите" на несъзнаваното в тях, които артикулират чрез реторичните фигури на филмовия език.
Книгата предлага и обширен коментар на психоаналитичната критика и на нейните съюзи с други стратегии за тълкуване на филма.