Книгата се състои от две части — монографична и каталог.
Първата част започва с кратък преглед на църковното строителство в българските земи между IV — началото на VII в. и състоянието му по време на създаването на българската държава. По-натагьк въз основа на известен и нов изворов материал се разглежда състоянието на литургиката в средновековна България с цел да се свърже архитектурата на средновековните ни храмове с ритуала, за да се очертае развитието на богослужебната практика през Българското средновековие и възможното му влияние върху ранните български църкви. Потърсен е историческият спомен за завареното храмово строителство от езичниците-българи, материализиран в ранното българско храмово строителство от края на IX в. Изследван е терминологичният речник, свързан с понятието за християнския храм.
Втората част обхваща каталог с описание на 590 църкви от 270 селища в България, Македония, Сърбия, Гърция, Румъния, които са били построени по време на Българското средновековие или са свързани с българската средновековна история (чрез ктиторство, дарителство и пр. или се намират в земите на съвременна България).