“Този брой на сп. Изкуство/ Аrt in Bulgaria бе замислен като посвещение на Вера Недкова /1906 – 1996/. Посвещението остана, въпреки че някои от планираните статии така и не постъпиха. Сега, вече доста години след смъртта й, отново си даваме сметка колко много дължим на художници като нея, като Любомир Далчев, Иван Ненов, Васил Бараков, Владимир Димитров – Майстора, Дечко Узунов, Тодор Панайотов, Атанас Яранов, с които съвременната ни култура съществува.
Във времето, когато това списание се съставя, апартаментът на Вера Недкова се реставрира и подготвя за нейн музей. Творбите, колекцията и библиотеката й са някъде на депо и очакват времето, когато ще заемат старите си места. В известен смисъл сякаш част от историята е спряла и ще продължи с други енергии. Спомням си обаче времето от 70-те и 80-те години на XX век, когато Вера Недкова за първи път ме въведе в немскоезичната литература от Брох и Канети до Хандке, които тя четеше в оригинал. Имената бяха още малко познати у нас и техни преводи на български почти не съществуваха. По-късно вече в началото на XXI век, имах възможността да се “разхождам” пак из библиотеката на Вера Недкова, разположена в нейната и в частта от апартамента на сестра й. Подредените в неясна за мен последователност книги на немски, френски, английски, италиански, руски и други езици, не бяха събрали прах. Нещо повече, сякаш някои продължаваше да ги разгръща и да се вглежда в текстовете на Винкелман, Томас Ман, Чавдар Мутафов, Сирак Скитник, до внимателно селекционираните броеве на сп. “Изкуство” И не е никак странно, че не смятаме Вера Недкова за заминала. Тя присъства така, както присъстват В. Бараков, Ат. Яранов, Т. Панайотов и всички други, с които съизмерваме не просто себе си, а несекващата история, в която искаме или не, участваме.”
Димитър Грозданов