Когато читателят разгръща за първи път биографията на един творец, първата мисъл, която го спохожда, е да узнае в коя част на родината, в кой град или село е прозрял призванието си, каква среда - природна и социална - го е обграждала от рождението до момента, когато е станал всеобщо забележима личност и признанието е отредило полагащото му се място в йерархията на националното ни изкуство и култура. Както едно човешко същество е надарено или обременено с определено генетично предразположение, така цялата съвкупност от външни фактори - семейни, обществени, природни и най-вече духовни - от майчините ласки и песни до тътена на бунтовническите и революционни залпове на войните и социалните конфликти, съдържа в себе си едно много трайно, неизличимо и не винаги осъзнато от твореца предусещане за неговия родителски дом, за онова лъчение на нещо много съкровено, което винаги е било заредено с движещата сила на духовната енергия.
В конкретния случай става дума за родния град на бележития български хоров диригент и композитор, на лидера на художественото детско хорово пеене в световен мащаб проф. Христо Недялков.
От книгата на местния историограф Петър Чуков „История на град Дряново" научаваме, че малкият подбалкански градец е наброявал между 3000 и 10000 души в своето вековно развитие от Възраждането до 60-те години на изминалото столетие, когато е издадена самата „История". Но ще припомня, че когато това градче е наброявало едва 3000 души, то е дало на нашето изкуство такива добре известни на всеки българин дейци като Уста Колю Фичето, писателя Рачо Стоянов (автор на популярната и до днес драма „Майстори"), поета Атанас Смирнов, писателя Марко Марчевски. Дряново е родно място и на добре известния на нашата културна общественост композитор Тодор Попов, чиито хорови, солови и детски песни са в концертните програми на всеки български хоров колектив, на всеки певец.