IV международно триенале на графиката в София безспорно е сред най-значимите събития в художествения живот на страната през 2004 година. С известна горчивина трябва да признаем, че напоследък българската публика няма много поводи за общуване с големи и интересни чуждестранни художествени постижения, които като правило ни заобикалят и се случват някъде другаде по света.
По различни причини количеството на тези събития у нас достигна, ако мога така да се изразя, своя критичен минимум. Липсата на стратегическа визия и на цялостна културна политика у онези фактори, които не само са призвани, но и са оторизирани да я реализират, за съжаление обрича българската арт-сцена на един безрадостен провинциализъм. Ето защо би трябвало да се отдаде заслуженото на организаторите и домакините на този крупен артистичен форум, които са успели да превъзмогнат многобройните затруднения от финансово и организационно естество и да реализират подобно мащабно начинание.
А обстоятелството, че Международното графично триенале продължава да функционира, несъмнено е важен положителен атестат и признание за авторитета на българските художници.
От всички традиционни видове визуални, или пластични, изкуства графиката е може би най-мобилна и в известна степен най-адаптивна към динамично променящия се съвременен свят. Нека не забравяме, че далеч преди да се заговори за "глобализация" във всички сфери, интернационалният обмен на образи, теми, мотиви, идеи и технологични експерименти в полето на графиката, поне от 60-те години на XX в, насам, може да се възприеме като безспорен факт най-вече в средите на онези художници, които редовно и активно участват в различни специализирани форуми на това изкуство по света. Сред тях има и немалко изявени български автори, особено сред представителите на средната генерация, а пък нерядко и измежду по-младите. Тези фактори и обстоятелства изграждат една динамична и витална система на активно кръвообращение, която е непозната за другите видове изобразително изкуство. В сравнение например със своите събратя от живописта или скулптурата, графиците значително по-свободно и по-леко прескачаха и продължават да прескачат географски и идеологически бариери.
Запазвайки своите специфични родови белези, заедно с това графиката всестранно и бързо реагира на различни технологични новости и предизвикателства. Възходящо увеличаващият се художествено-информационен обмен върви ръка за ръка с усъвършенстването на изразните възможности, със специфизирането на графичното мислене, с увеличаващото се многообразие от отделни авторски решения. Всички тези аспекти създават една изключително пъстра и разнородна картина, която много трудно, да не каЖжа невъзможно, може да бъде подложена на определено систематично описание или типологизация на отделни насоки и тенденции.
В този смисъл експозицията на настоящото издание на Триеналето, която по единодушното мнение на специалистите е на високо ниво, не прави изключение от останалите интернационални форуми на графичното изкуство. Разбира се, за да се извърши цялостна и обоснована съпоставка, са необходими специални изследвания и много широка документация и всестранна информация за процесите, които протичат в съвременната графика. Като че ли изкушенията да търсим и откриваме някакви общи белези отстъпва пред "микропогледа", пред вглеждането в онези личностни проблеми и художествени открития и достижения, които конкретният автор реализира. Онзи, който би се заел да формулира и налага някакви глобални визии за развитието на процесите в сферата на графиката, като че ли поема голям риск. Можем да допуснем, че в определена степен е преминало времето на генерализациите и на едромащабните обобщения. Днес, в епохата на постмодернизма, или може би на "пост-постмодернизма", която мъгляво назоваваме като наше съвремие, без да можем да дефинираме точно нейните параметри, повече като че ли е невъзможно да търсим някакви водещи насоки в изкуството. Разнородните медии се комбинират както с фигуративни, така и с абстрактни форми. Разбира се, на подобно твърдение може да се репликира, че онова, което като цяло отличава продукцията на графици от най-различни региони в света и следователно представлява някаква по-значима тенденция, е концептуализацията на образното послание. Но и подобна констатация може да бъде лесно опровергана, ако се вгледаме например в релефното открояване на предметната форма, в изключително прецизното технологично "извайване" на фактурата, в чисто сетивната, "първосигнална" сочност на щриха, петното или формата, които носят най-често своеобразието и марката на индивидуалния почерк на художника. Навярно в определена степен по-съответстващо на действителното състояние на нещата би било да се каже, че концептуализацията и повишаването на семиотичните аспекти на графичния лист, възприеман по-скоро като "текст", а не като "художествен образ" в традиционния смисъл на думата, вървят ръка за ръка с рафинирането и усъвършенстването на графичната материя.
В допълнение на всичко това може да се каже, че понятия от рода на "национална школа" или "регионална физиономия" отстъпват място на
индивидуалното своеобразие, на персоналния подход, или с други думи на онова, което по друг повод и в друг контекст известният бразилски писател Паоло Коелю беше нарекъл "личната легенда". При желание можем да кажем и "лична митология" на художника. Тези характерни тенденции в съвременната графика, струва ми се, също можем да открием в Триеналето у автори от най-различни региони на света, възпитани в различни културни традиции. При все това, въпреки плурализма на гледните точки, остават неизменни критериите за високо качество, които опират не само до технологичното съвършенство, но и до искрената позиция, оригиналния поглед, до търсенето на средства и възможности за изразяване на разбирането за единството между личност и талант, между мироглед и стил.
Съвременната графика не поучава, не разказва, не пропагандира, не проповядва някакви неизменни "вечни" истини. Напротив - като правило тя свидетелства за доминиращото състояние на душевен дискомфорт и мирогледна неопределеност и се превръща в изразител на въпросителните без отговор, които си поставя днешният художник. В този смисъл, освен всичко друго, тя като че ли е изключително точен симптом и барометър на епохата.
Един от сериозните проблеми, които остават сякаш скрити, "зад кадър", е социалната реализация, резонансът на събитието, реалният адресат на този немалък графичен информационен масив. Когато даваме положителна оценка на едно или друго събитие ние обикновено изхождаме от строго специализирани професионални позиции. В същото време може да се предположи, че анализите и интерпретациите биха могли да бъдат по-нюансирани и по-дискусионни при положение, че проблемите на Триеналето станат обект на определен професионален, а защо не и на по-широк обществен дебат. За съжаление подобен дебат, засега, остава все още пожелание към бъдещето. Можем да допуснем, че кавалетната графика, за разлика от различните й приложни форми (включително т.н. "суперграфика" и компютърната графика), запазва своя относително елитарен характер и вероятно, така да се каже, "по презумпция" е в състояние да възбуди духовете единствено на сравнително ограничен кръг "посветени".
IV международно триенале на графиката е чудесен повод за съпоставки на възгледи и умения, на постижения и проблеми на терена на това изкуство, място за срещи и диалози. В този смисъл то вече си е извоювало особено, неповторимо място в художествения живот на нашата страна и притежава несъмнен значителен потенциал за своето развитие в бъдеще.
Проф. Чавдар Попов