Както и цялата източна медицина, класическият китайски масаж се придържа към правилото да се лекува болният, а не болестта. В основата му лежат корекцията на статуса на болното тяло и адаптацията му към заобикалащите го външни енергии. Това се постига чрез въздействие върху енергопровеждащите пътища на организма, свързани с конкретни области на тялото и неговите тъкани.
Масажът на определени, т.нар. биологично активни или акупунктурни точки, лежащи на сухожилно-мускулните енергийни канали, позволява да се постигне търсеният лечебен ефект, при това освен механичното въздействие върху точките, се осъществява и биоенергийно влияние,
често изискващо съвсем незначителни видими усилия от страна на лекаря, при което за известно време неговата енергия и тази на пациента стават едно цяло. В това се и заключава механизмът на лечебния ефект, трудно обясним от чисто материалистически позиции.