За наркотиците е писано много и все пак обществото е неинформирано. Какво знаем, какво не знаем и какво си въобразяваме, че знаем? Каква е частта на айсберга, която се подава над водата и която е достъпна за нашето зрение? Какво се крие в дълбините на този порок, колко голяма е силата на съблазънта, какви са размерите на разрушенията, имаме ли основание да се притесняваме за нас и за нашите близки? Обществото живее с вярата, че един ден ще се пребори с тази напаст, която напада стари, млади и дори малки и придобива планетарни размери, но спасителният оптимизъм е пред изчерпване.
Ако проблемът е наркотикът да бъде изключен от обсега на личността, това е работа на законодателствата и прилагането на закона чрез съответните органи и системи за опазване на реда. Ако проблемът е насочване на личността с цел да се попречи да взема наркотици, това е работа на различни специалисти. Ако проблемът е да се създаде среда, в която нуждите на хората са по-добре задоволени, за да се намали максимално рискът от посягане към дрогата, това е работа на правителствата, на отговорните институции и на отделните хора, които ги ръководят, т.е. на обществото. Логиката подсказва необходимостта от профилактика, която е нещо много по-ефективно от лечението.
Рационалното обмисляне на борбата с наркоманиите изисква да се познава както същността, така и размера на проблема. Статистическите данни, които го представят обаче, са несигурни и неточни по субективни и обективни причини. Затова той трябва да се познава от всички - от децата и юношите, от родителите и учителите, от лекарите и психолозите, от цялото общество. И никога не трябва да се забравя, че зад цифрите и зад всеки описан случай стоят човешки съдби.