Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Августин се ражда през 354 в Тагаст (съвременен Алжир)- по това време римска провинция в Северна Африка. В Тагаст той посещава начално училище. На седемнадесет годишна възраст той заминава за Картаген, където продължава образованието си със специалност реторика. Майката на Августин - Моника, е отдадена католичка, а баща му Патриций е езичник.

Манихейски период
За съжаление на майка му, Августин се присъединява към манихейската ерес. Като младеж Августин живее хедонистично за известно време и завързва любовна връзка с жена, която остава негова любовница за около 15 години. Ражда му се син на име Адеодат. Образованието на Августин и ранната му кариера е в областта на философията и реториката - изкуството на убеждаването и публичното говорене. Той преподава в Тагаст и Картаген, но пожелава да пътува до Рим, където смята, че практикуват едни от най-добрите реторици. Но Августин е разочарован от римските училища и ги намира за апатични. Когато идва времето за заплащане на учебната такса, студентите просто си отиват. Манихейските му приятели го запознават с префекта на Рим на име Симах, който е имал задачата да намери професор по реторика за императорския двор в Милано.

Младият провинициалист печели мястото и заминава на север за да го заеме през 384 г. На тридесет годишна възраст Августин е спечелил най-видната академична позиция в латинския свят. Епохата е такава, че подобни постове, давали възможност за добра политическа кариера. На своя пост той усеща силно напрежението от живота. Един ден на път към императора с цел да произнесе важна реч, Августин се оплаква, че пияният просяк, който той подминал по пътя, имал по-малко изтощителен живот от него.

Нео-платонистичен период
Майката му се опитала да го притисне да стане католик, но епископът на Милано Амвросии оказал най-голямо въздействие върху Августин. Амвросии бил магистър по реторика, така както и Августин, но бил по-възрастен и по-опитен. Повлиян отчасти от проповедите на Амвросии, някои допълнителни проучвания и една разочароваща среща с един типичен представител на маихейската теология, Августин се отказал от манихейството. Но вместо да стане католик като Амвросии и майка му Моника, той се обърнал към езическия нео-платонизъм. Самият той твъдрял за известно време, че преживява личен духовен прогрес, но накрая завършил това духовно пътешествие потънал в скептицизъм.

Майка му го придружила до Милано и той й позволил да му уреди брак, в следсвие на което той напуснал любовницата си (след като изчакал 2 години годеницата си да навърши зряла възраст, вероятно е бил с друга жена през това време).

Християнски период (386 г. - 430 г.)
През лятото на 386 година, след като прочел за живота на Свети Антони пустинник и бил много вдъхновен, Августин преживял дълбока вътрешна криза и решил да се обърне наистина към християнството. Той изоставил кариерата си по реторика, загърбил преподавателската дейност в Милано, отказал се от женитба си и се отдал изцяло на служение на Бога и на свещенството, което включвало целибат (отказ от женитба). Ключов момент в неговото обръщение е гласът на едно дете, което викало "tolle lege" ("вземи и чети".) В този момент Августин бил отворил случайно Библията на Римляни 13 глава, 13 стих. В своите "Изповеди" той детайлно се спира върху своето духовно пътешествие. Изповедите стават класика на християнската теология и на световната литература. Амвросий кръстил Августин заедно със сина му Адеодет на Възкресение Христово през 387 г. и скоро след това Августин се върнал в Африка през 388 г. По пътя към родината, майка му починала и Августин останал сравнително сам без семейство.

След завръщането си в Африка, той създал монашеско общество в Тагаст в което влизали той и група негови приятели. През 391 г. той бил ръкоположен за свещеник в Хипон (лат. Hippo Regius, сега Анаба в Алжир.) Станал известен проповедник. Повече от 350 проповеди, които се считат за автентични са запазени. Той е забележителен с идейното си противопостявяне на манихейството, което преди защитавал.

През 396 г. Августин става помощник епископ на Хипон (с правото да стане епископ след смъртта на настоящия) и остава епископ до смъртта си през 430 г. Той напуска своя манастир, но продължава монашеския начин на живот в епископската резиденция. Той оставя едно правило (лат. Regula) за монашество, което го му дава титлата "патронен светия на обиновеното духовенство" - духовниците, които не са монаси, но живеят според монашески правила.

Августин умира през лятото на 430 г., по време на обсадата на Хипон от вандалите.