Какво е истина? Притежава ли човекьт способност да я познае? Дали се познава с чувствата, с разума или интуицията? До каква степен човешката субективност ни приближава или отдалечава от истината? Цялата човешка мисьл и практика трябва да бъде прокарана през един критерий - доколко е истина. Във век, в който самозаблужденията на човека и човечеството са проявили всички свои гибелни последици, Фернандес-Арместо поставя най-болезнения въпрос - как и в какво да търсим истината и възможно ли е да имаме неотносителен критерий за нея. Ако "Хилядолетието" е "поглед отгоре" върху историята на човечеството, то "Истината" е "поглед отвътре" върху мисленето и самосъзнанието на това човечество.
С изяществото на изложението си Фернандес-Арместо доказва своето мото, взето от Дж. Н. Кларк, че "Истината е същото за разбирането, каквото музиката за ухото и красотата за окото".