Авторът на сегашната книга (осма поред в личния му влог) срещнал веднъж една мисъл на мъдреца Хилон, който съветвал:
"За мъртвите или добро, или нищо."
Стройната на пръв поглед сентенция все пак не удовлетворила
г-н Попов, който скоро забелязал, че тя никак не указва как стои въпросът с живите. Защото, според нашия автор, по-приемливо било да си жив, пък каквото щат да разправят за тебе, отколкото да си привидение, което нахално заставя другите да премълчават всичките му мерзости приживе.
Да, но ето че мисленето на автора отишло още по-нататък: защо да не е приемлив един статут на обвеян със слава покойник, тачен от поколенията занапред?
Дълго (и надълбоко) мислил г-н Попов, додето внезапно го осенил един още по-приемлив компромисен вариант...
Г-н Попов избрал да пребивава сред колежките си в библиотека "Иван Вазов" просто като безсмъртен, разбира се, без да огласява много шумно промяната, за да не ги дразни.
Така и продължава, вече трета година...