Група младежи отива на излет в планината. Както често се случва, времето внезапно се влошава и пада гъста мъгла. Тъй като са тръгнали напосоки, младежите изгубват пътя. Започват спорове накъде да се върви. В това време някои чуват далечен, едва доловим звън на камбана и предлагат да вървят натам, но другите пък, колкото и да се напрягат, не чуват нищо и отказват да вървят натам. Така групата се разделя. Едните тръгват нагоре - по стръмна и опасна пътека, а другите избират лесния път - тръгват надолу, за да слязат от планината. Оцеляват първите - откриват хижа и подслон... Така и днес - човечеството живее в безпътица и малцина са тези, които чуват спасителния Божий зов, а още по-малко тръгват след него... Авторът Александър Лашков е роден през 1943г. в гр.Монтана. Завършва Духовната семинария в Черепиш, Духовната академия в София и Музикалната консерватория в Пловдив. Работи като музикант, диригент, педагог. През 1992г. приема духовен сан, а от 1993г. е свещеник в софийския храм "Св.Троица".