В два тома писателят АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ споделя своите размисли за предателството на българските интелектуалци и отмъщението на политиката. Като активен участник в политическия живот на страната през годините на прехода той анализира личната си драма на творец и поддръжник на синята идея през взаимоотношенията си с хора като Николай Хайтов, Евгени Михайлов, Иван Андонов, Николай Волев, Иван Костов, Петър Стоянов, Надежда Михайлова и много други, добре познати общественици, политици, журналисти и творци.
"Неизразимо свободен и точно толкова самотен, каквито сме всички ние в адските часове на този кръстопът, наречен съвременна България. Само благодарение на това чувство, на тази нагласа АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ съумява да реагира на времето, като едновременно го отрича и утвърждава. Той отрича в него цялата "провинция на духа", "гилдията на кадровиците", "армията на посредствеността" за това, че ни обрекоха да разгръщаме с отврата и ужас страниците на поредното издание на българската трагедия. И утвърждава опорната точка на голямото време, което праведният българин носи в душата си. Утвърждава пленителната красота и мъдрост на онези "архипелази на духа", сътворени не от Бог, а посредством титаничните духовни прозрения на толкоз писатели и поети..."
Божидар Кунчев
Александър Томов е роден в град София през знаковата 1944 година.
През 1972г. завършва българска филология в СУ „Св.Климент Охридски”.
Работи като журналист в Радио София, като кинодраматург в Студия за игрални филми „Бояна”, а от 1997г. до 2001г. е председател на СЕМ. По негови сценарии са създадени 12 филма, участвали на международни фестивали в Берлин и Москва.
Вече повече от три десетилетия Александър Томов заема важно място в литературния живот на страната. Стилът му е ярък и неповторим, а творчеството му е удостоено с множество награди.
Автор е на над 20 книги: поезия, белетристика и публицистика, които са превеждани на английски, немски, руски, испански, полски, чешки, унгарски, словашки и литовски език.