Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„Живата поема на любовта“ не е просто сборник с разкази, а един невероятно красив наниз от перлени истории. Всяка една от тях е като самороден бисер, който е престоял и узрял в сърцето на писателя, за да се превърне в ювелирно произведение на литературното изкуство. Историите на Унамуно са обвити в седефените цветове на черното, розовото и бялото, но основното е, че са написани с много обич към човека, разказани простичко и изящно.

В края на сборника читателят остава напълно безмълвен и неимоверно щастлив, защото е обогатил душата си с една перлена огърлица от любов и красота...

„Една вечер забелязах насред полето слепец, воден от момиче с лъчист ореол на покой. Ликът на девойката беше като безоблачното небе. От очите ѝ струеше благост като от извор, разливаше се, запълваше формите наоколо ѝ и ги къпеше в небивалата си ведрина. Нейните стъпки смиряваха земята с ласката си, а въздухът потреваше ведно с диханието ѝ, спокойно и дълбоко. И сякаш всичко сред полето околовръст жадуваше да се докосне до нея и да почерпи живителна сила. Вървеше по края на полята с пшеница, поръсени с пламтящи макове. Полята се накланяха от ветреца със своите класове, които още не бяха натежали от зърно под грижовното слънце. В съзвучие с хода на девойката тръпнеха също нежните листенца на старите тополи, наскоро покрили се със зеленина, които все още бяха в накъдрени пашкули, пазещи разтопения пламък на утринта.“ – Из разказа „Живата поема на любовта“ – Мигел де Унамуно